сряда, 28 февруари 2018 г.

1 година блогърстване + GIVEAWAY


Аз вярвам, че обичал си..,
но всяка обич с времето се ражда
и с времето мени се и отслабва.
-,,Хамлет“, Уилям Шекспир

Още чакам да дойде мигът, в който да не изпитам тръпката да ви тормозя с мнението си за някоя и друга книга. Засега… всичко е точно, аз обичам това, което правя. Вярвам, че съм полезна.  Е, надявам се да съм.

На 28 февруари преди точно 1 година публикувах първата си публикация в моето кътче. Година по-късно изненадвам себе си, като продължавам да споделям с вас. И обичам това, което правя. Истината е, че няма как да ви кажа, че съм подходила плахо. Блогът за мен беше по-скоро моментен импулс (можете да благодарите на Сю от Queen of Lunae Libri за него), а не плануван проект. Но импулсът с течение на времето прерасна в надежда. Надеждата да бъда забелязана сред множеството, да бъда разбрана, та макар и говорейки не толкова за себе си, колкото за онова, което обичам-четенето…
Но не ми се ще да продължавам с това ,,Аз това…“, ,,Аз онова…“. Имах своите възходи и падения. Но истината е, че ако не бяхте вие, които четете това, аз надали бих продължила това интересно начинание. Затова искам да  ви благодаря. Безкрайно признателна съм за всеки отделен миг, хвърлен поглед и коментар  (без значение дали положителен или отрицателен). Благодаря ви, че четете, благодаря ви и ако сте се доверили на мнението ми и просто се надявам да не съм подвела някой от вас. Ако съм, то искам да се извиня.
Благодаря ви за всичко горепосочено и за тази една година, която за мен бе една голяма неизвестна. Поглеждайки назад, разбирам колко ми е била от помощ.

А сега ще ви обясня точно каква е идеята ми за CIVEAWAY-a.
Искам да предоставя на двама от вас невероятната възможност да се докоснат до две книги, които съм коментирала и които безкрайно много ще ми липсват в библиотеката… Е, всяко зло е за добро. Книгите са:
👉  ,,Наградата“ - Даниел Стийл

адаптация на Елизабет Ръдник


Мнението ми за двете книги можете да прочетете, натискайки хипервръзките на горепосочените заглавия. А за да разберете условията за участие в жребия посетете facebook страницата на блога ми- Faith is no doubt .



Благодаря на всички ви за първата прекрасна година на блога и искрено се надявам да има още много! И успех на участващите в GIVEAWAY-a!

вторник, 20 февруари 2018 г.

Топ 3: Филмите, които бих искала да прочета


Здравейте, четящи!
Днес съм решила да се отдавам на мечти... Е, добре де! Чисто и просто смесвам изкуствата. Питам се какво ли би било, ако имаше романизирана версия на някои от любимите ми филми.  
В тази си публикация ще развивам малко теории. Ще ви покажа и разкажа накратко за 3 от най-любимите си филми, които бих прочела, ако можех. 

Надявам се публикацията да ви хареса и най-вече да...
1. ...предизвикам желанието да изгледате филмите.
2. ...споделите има ли филм/сериал, по който бихте искали да прочетете книга? Ако да, то кой е филмът?

ꜛꜜ
Топ 3 на филмите, 
които бих искала да прочета

BEFORE THE FALL (NAPOLA)


,,Когато вчера бях принуден да преследвам затворниците,се опитах да си спомня за момчето, искащо да освободи света от злото. И когато вчера се върнахме ми стана ясно, че самият аз съм част от това зло, от което съм искал да освободя света..."


Жанр: Драма
Времетраене: 1 ч. 57мин.


Годината е 1942, 
Третият Райх.
17-годишният Фридрих е одобрен от NAPOLA– учебно заведение, имащо за основна цел да подготви млади кадри, които да са от полза на Третия Райх. Образованието в академията е основано на идеята за превъзходството на арийците. След като бащата на Фридрих твърдо се противопоставя на заминаването на сина си, 17-годишният вироглав келеш (няма как да се отрече) решава да вземе живота си в свои ръце...
Условията на живот и методите на обучение допадат на Фридрих особено много в самото начало на пътя му в Napola. Но скоро животът му коренно ще се промени...

!  НЯМАМ ТОЧНА ИНФОРМАЦИЯ

↫↬
Защо именно този филм?


Това е може би най-любимият ми филм. Не само, защото представя един от най-интересните и ужасяващи периоди от човешката история. Може би по-скоро, защото идеята за това да се отскубнеш от света, в който си вярвал и да го видиш такъв, какъвто е, е нещото, с което често се налага да се сблъскваме. А този филм е уловил цялата палитра.
Before the Fall (,,Академия на смъртта") е един изключително стряскащ разказ за време, когато човекът губи човешкото у себе си, започвайки да храни  чудовищното в себе си. Това е  изключително затрогващ разказ, който най-привидно ни учи да бъдем хора

⤺⤻
THE REPLACEMENTS




,,Болката минава. Гаджетата харесват белезите. Славата остава вечна.” – казва Фалко на своя отбор...



Жанр: Комедия, спорт
Времетраене: 1ч. 58мин.

The Perlacements (,,Аматьорите") е филм от 2000г. с елементи на спорт и комедия. Историята ни изпраща на полето на изгубените шансове. Треньорът - ветеран Джими Макджинти има за задача да събере отбор нископлатени ръгбисти, които да заместят прекалено разглезените професионални играчи, които за пореден път стачкуват и с искане увеличение на заплатите. Независимо от трудностите треньорът успява да даде втора възможност на ненавременно залезли звезди да се сдобият със слава. За капитан на събрания колоритен отбор е избран Шейн Фалко, отдавна изгубил всякаква надежда за кариера. А отборът на Фалко има щастието да се радва на подкрепата на мажоретката Анабел Фарел и нейната група от бивши стриптийзьорки.

! ФИЛМЪТ НЕ Е ПРАВЕН ПО КНИГА.
  ПО ФИЛМА НЕ Е ПИСАНА КНИГА. 

↫↬
Защо именно този филм?
ТРЕЙЛЪР
Това може би е една от малкото комедии, които наистина мога да гледам отново и отново. Филмът ме съпътства от най-ранното ми детство и всеки път успява да ме вдъхнови и да ме накара да повярвам, че не винаги с края на едно нещо се поставя край на всичко. Предполагам, че именно заради надеждата, която успява да ми върне тази тъй необикновена и на моменти комична история, бих прочела книга по нея.

↶↷
ВСИЧКО Е ЛЮБОВ





„Значи за пръв път момиче да не ми се разциври. На знам к'во да правя … и се хиля."



Жанр: Драма
Времетраене: 1ч. 37мин

Историята ни пренася в една действителност. България, в годините преди '89-та, когато животът, макар и познат, е по-различен от настоящата действителност. В началото на историята попадаме в трудово възпитателно училище, благодарение гледната точка на главния герой-Радо. Радо е син на разведени родители, ненадминат в бягането – както в гладкото бягане, така и когато има препятствия при бягствата му от училището. След поредното бягство в София, Радо се запознава с Албена - момиче от съвсем различен свят и между тях пламва искра, любов...
Албена е първият човек, който проявява доверие към него, беглеца. Нейното семейство не одобрява връзката между двамата, поради произхода на самия Радо и прави всичко възможно да ги раздели. Но тук вече възниква въпросът- ще успеят ли?

! ИМА САМО СЦЕНАРИИ НА ФИЛМА.
  НЯМА РОМАНИЗИРАНИ ВЕРСИИ.

↫↭↬
Защо именно този филм?

Имах възможността да го гледам миналата седмица, по препоръка на приятелка. Аз не съм от особените почитатели на българското кино, но що се отнася до филмите преди 1990г., то мога да заявя, че българското си е българско. Сюжетите ни не са нещо невиждано и въпреки това предават по такъв невероятен начин ежедневието... 
Какво да ви кажа. Аз съм дете на Новия век. Не съм изпитала теглилата, нито ползите на социалистическия строй. Но посредством филмите ми става ясно, че каквото и да е, то не е нито само добро, нито само лошо...
За ,,Всичко е любов" мога да кажа, че е изумителен филм. Цялата история на Радо е някак близка, макар и да го твърдя  от различна гледна точка. Че кой не се чувства като в затвор? Кой не ще да бяга, та и да знае, че пак ще го хванат? Всеки търси свободата, та била тя и само един миг...

събота, 17 февруари 2018 г.

История, стара колкото света... ,,Красавицата и Звяра" по адаптация на Елизабет Ръдник

 Всички знаем тази приказка, започваща с три простички, любими думи: имало едно време... Но и също така знаем, че това не е обикновена история, не е поредната приказка. Тази история е по-различна, защото не е просто разказ за една красива девойка и чаровен принц. Това е разказ за една дълбока, истинска красота. История за двама души, които на пръв поглед не са един за друг. Двама души, които успяват  да се научат да виждат значимото след срещата си... Това е история стара колкото света и нова като току-що разцъфнала роза...
Имало едно време в сърцето на Франция...


Привет, четящи!
Днес ще бъда кратка, обещавам. Много ми се иска да ви представя тази невероятна адаптация по любимата ми приказка, а именно ,,Красавицата и Звяра". Вярвам, че няма човек, който да не е запознат с историята на Бел, срещата ѝ с на пръв поглед чудовищното в Звяра и изобщо с цялата красота на тази изумителна история, която ни кара да се замислим какво има отвъд видимото за очите...

Той е Звяр. Не чудовище.

Препоръчвам историята и на малки, и на големи. Периодичното връщане към приказката се явява като вид проверка, тъй че и него препоръчвам. Това е история пълна с истини. Аз самата съм гледала анимацията няколко десетки пъти и всеки път я виждам в нова светлина. Ще продължавам периодично да се връщам към нея и отново ще разгръщам страниците на книгата, в това съм убедена. Не само това, но и самите персонажи, макар и съвсем леко очертани с перото, носят огромно послание. 
,,Хората говорят всякакви работи, когато са ядосани. Ние избираме дали да ги слушаме, или не."
Искрено се радвам, че намерих историята на хартия. Самата Елизабет Ръдник е успяла да улови и предаде света на Бел, мечтите й и нейните блянове, както и яда, студенината и болката на Звяра  по най-простия и красив начин. Без много обяснения и особени описания, Ръдник  улавя същността на персонажите. Към историята няма добавки. Аз самата харесах адаптацията именно заради простия начин на представяне. Не очаквайте особени извращения и имайте предвид, че е адаптация на екранизацията на приказката от 2017г. /която е прекрасна, въпреки че Звяра е докаран по-красив от Красавицата... Хахахах.../

Чувствам се длъжна да спомена и чудесното оформление на книгата. Целия екип на издателство Егмонт се е справил чудесно, що се отнася до оформлението на отделните глави, и разделението на частите.

Но да се върна към историята. С две думи: Обичам я. Препоръчвам адаптацията на Елизабет Ръдник с две ръце. За онези, които гледат скептично на историята /има такива/ мога да кажа, че това не е история за момиче, което развива стокхолмския синдром. Също така съветвам да погледнат нещата смислово, а не да търсят  сламката в историята. Защото ,,Красавицата и Звяра" определено не е просто разказ за любов и магия, а и за сила, кураж, чистосърдечие... за всеки един.
,,-Не, моя любов-каза тя, вече сериозна.-Вече си ме парил. Трябва да сме силни.
-Как да съм силен, когато ми отнемаш всички сили?"

Адаптации:


➵Анимационен филм /1991г./
➵Филмова екранизация /2017г./
➵Адаптация на филма /2017г./

,,Красавицата и Звяра" е вечна история. Но не е обикновен и ясно дефиниран разказ. Това е история за вината и прошката, красотата, любовта и същността на нещата, която ще продължи да бъде актуална.

понеделник, 12 февруари 2018 г.

Дори и маските страдат в ,,Стършел"

Има много малко неща на този свят, които наистина докосват и оставят трайна следа. В дадени случаи това е човек, който е давал своята подкрепа или пък друг, който е наранил и изоставил в труден момент. В други това е предмет, който е запазил топлата прегръдка на някой спомен. Или и двете. Или много повече от тези две неща... При мен  ,,Стършел" е допира, за който говоря. Като от нажежено желязо. ,,Стършел" е една истинска, силна, поглъщаща, съкровена история, която ми отреди съвсем за кратко място във Висините, като същевременно ме потопи в най-тъмните дебри на Ада.Сблъсъкът ми със Стършела, моят най-близък герой, моята същност, не само остави трайна следа в мен. Стършелът ми показа, че всяко действие, всяка промяна, всяка обида и всеки най-мил допир...всичко има смисъл. И води човека до това, което е.

Надявам се да останете с мен до края и да ми простите многословието. Трудно е, когато си видял себе си и си разбрал същността...

↫↬
Пиеро, ти танцувай, Пиеро,
танцувай, мой беден Жано!
Да живее безгрижната радост,
тъй прекрасна е нашата младост!
Ако плача, въздишам пред вас,
ако тъжно лице имам аз,
господа, туй е само за смях!
Ха-ха-ха!
Господа, туй е само за смях!

В година 1833, Италия...
Имало едно време... От опит знам, че така започват поучителните истории. Тази не започна така. Тази нямаше за цел да ме поучи. И въпреки това ме научи. Затова простете, но така ще започна.

Имало едно време един младеж на име Артур. Този младеж вярвал в красотата в света. Вярвал в Бог такъв, какъвто го представяла Светата римокатолическа църква. Вярвал в светостта на служещите. Вярвал, че каквото прави, прави за Бог. Вярвал в неща наречени чест, правда, справедливост, искреност, добродетелност, състрадание...любов. Вярвал безрезервно в добротата, в чистотата... Вярвал в кауза, имаща за цел да освободи Италия. Вярвал...
Артур несъмнено бил младеж с блестящо бъдеще и светли спомени. С нежен, романтичен поглед върху света. Той се радвал на подкрепата на един от най-близките си - отец Монтанели, който е приел ролята на баща и майка на Артур, особено след смъртта на майката на младежа. Благородно, не мислите ли? И Артур се доверявал на отеца като на себе си, дори повече...
Самият Артур имал една мечта. Да види Италия свободна. Въпреки че Италия сама по себе си не била негова родина, той се осланял на копнежа си за красота и справедливост в този си стремеж. 
Артур също така изпитвал особено чиста, съкровена любов към своята приятелка от детство- неговата Джим, която никога не е забравял и с която, след дълги години, има щастието отново да се срещне...
,,— Джим, мила, ако гневът и страстта можеха да спасят Италия, тя отдавна щеше да бъде свободна. Но тя има нужда не от омраза, а от любов."

Но както става обикновено, когато започваме истории, знаем, че нещо ще се обърка или вече се е объркало... Дори и в най-красивото произведение на изкуството има дефект. А какво се случва, когато разбереш, че целият ти живот е именно този дефект?

В година 1846, Италия...
Имало едно време... един Стършел. Интелигентен, ексцентричен, енергичен. Некрасив, заради телесните и душевните си недъзи. Изпълнен с омраза, с яд към невидим за околните, но напълно явен за него враг. Изпълнен с отрицание, с жлъч...но толкова пълен със състрадание и болка. Толкова ясно виждащ в яростта си. Стършел...за когото не мога да говоря и чиято същност не мога да опиша, защото е толкова дълбока, изпълнена с отрицание и вяра, яд и обич, с колкото светлина са изпълнени очите на едно малко дете...

,,-Нима никога не Ви е дошло на ум, че този жалък клоун може да има душа-жива, бореща се човешка душа, скрита в изкривеното му тяло и принудена да му робува?... Впрочем аз говоря глупости! Защо не се смеете? Нямате ли никакво чувство за хумор?"
Стършел е началото и края на един живот. Хахах... Как да ви кажа? Стършел е много неща. Но нека за непозналите същността на Стършела кажа просто, че той е единственото решение, единственият, който може да пребори властта на заблудата, висяща над обикновения народ. Защото само посредством словото, истината може да се открие, а Италия да бъде освободена...

↜↝

,,Стършел", роман на английската писателка Етел Лилиан Войнич, е една вечна истина. За мен това е история, до която всеки трябва да докосне. За мен това е разказ, който докосва всеки. За мен това е живот...
Трудно е, когато си видял себе си и си разбрал същността си. Трудно е за мен да ви обясня ясно защо да прочетете романа. Самият Стършел...толкова е близък до моята същност, до мен самата, до нещата, с които съм се сблъсквала... Дори докато четях, многократно повтарях: ,,Аз съм Стършел и Стършел съм аз.". Толкова изненадана бях /и още съм/ от това как самата Войнич е уловила същността на човека, на страдащия човек, на вярващия човек, на човека от плът и кръв, и е  успяла по един ненатрапчив, уникално прост и чист начин да побере всичко в 305 страници, дори и по-малко...

Простете вълнението ми, но наистина е непосилно да се говори ясно, когато видиш онова, което те е ужасявало и хвърляло в пъкъла, когато видиш своята същност и...я приемеш. Когато разбереш себе си и не потреперваш от ужас. Това е ,,Стършел" за мен.

Може би пиша много, но не мога иначе. Не и когато знам, че това е история, която трябва да предам, която би помогнала на някого, както помогна на мен. Защото смятам, че романът несъмнено успява съвсем ясно да отрази покаже същността на човека. На наранения човек.
,,Стършел" е същността на човека. Вярвам, че ако човек даде шанс, историята не само ще го погълне. Ще го помете. И изгради отново. На мен ,,Стършел" ми помогна да разбера себе си и околните по-добре...
Мога да кажа, че това е роман, който трудно би могъл да бъде поставен в определена категория. Това не е роман, който да определиш като исторически, приключенски или драма. ,,Стършел" е общочовешки и въпреки че засяга теми от политически и религиозен характер, не остава подвластен на тях. Някак...самата Войнич успява леко да представи този период от историята без да натрапва. Успява да представи политиката и религията, като запазва човека...
,,Стършел" е живот и смърт. 


Писах, писах... Но представих просто една малка драскотина от платното, което представлява ,,Стършел". Смятам, че когато човек усети точния момент ще грабне четивото. Аз мога да кажа, че няма да съжалява. И вместо да чака...направо го грабва!

И знайте, че понякога, за някои истории на човека не му трябва нищо друго освен очи, за да види и сърце, за да почувства...



С искрени благодарности на Ралица Колева /BloodyRoseRed's World/, която с представянето си на Стършела ме спечели. Благодаря ѝ за това, че не се отказва, че продължава да разпространява частици от себе си в пространството! Благодаря ѝ и че ми помогна да намеря сърцето си...

Други ревюта на ,,Стършел":
1. Ревю от Ралица Колева: ,,Стършел"
2. Ревю от Ирина Пенева: ,,Стършел"

Младостта познава смелостта в ,,Млада гвардия“, роман на Александър Фадеев

,,...И главното - запазихте себе си... А-а, там е работата -  възкликна той, сякаш някой му възразяваше. - Да се умре не е трудно...&qu...