сряда, 16 май 2018 г.

Младостта познава смелостта в ,,Млада гвардия“, роман на Александър Фадеев

,,...И главното - запазихте себе си... А-а, там е работата - 
възкликна той, сякаш някой му възразяваше. - Да се умре не е трудно..."

Преди да започна със същинската част на тази публикация, ще си позволя накратко да обясня. Ще обясня какво точно е Млада гвардия и ще ви представя част от биографията на неособено известния съветски писател Александър Фадеев. Правя го с цел да разберете по-лесно същината на самата история. 

ПОГЛЕД КЪМ ИСТОРИЯТА

,,Нищо не сближава така хората, както преживените заедно трудности."

„Млада гвардия“ е младежка нелегална организация на територията на град Краснодон, Луганска област, Съветска Украйна, участвала в съпротивително движение на територията на СССР, окупирана от Нацистка Германия по време на ВСВ. Тази организация действа в периода септември - декември 1942 г. През януари-февруари 1943 г. голяма част от участниците са арестувани, жестоко мъчени и умъртвени от германските окупационни власти. 

⤥⤦
АЛЕКСАНДЪР ФАДЕЕВ

Александър Фадеев е руски съветски писател, роден на 24 декември 1901 г. Участва във военните действия в Далечния изток през периода 1919г.-21 г., където е раняван  2 пъти. Той е главен редактор на редица вестници и списания. Публикува още от 1923 г. Фадеев е сред създателите на Съюза на съветските писатели и негов председател от 1946 до 54 г., като продължение на 20 години ръководи писателската дейност в СССР.
Измъчван от раздвоение и алкохолизъм Александър Фадеев се самоубива със собствения си пистолет на 13 май 1956 г. 
Погребан на Новодевичето гробище. Творчеството му е представено в Събрани съчинения в 7 тома.
⤎⤏
ОЩЕ ЗА ,,МЛАДА ГВАРДИЯ"
В ИЗКУСТВОТО

Литература
Романът „Млада гвардия“(1945г.-'51г.) -  Александър Фадеев благодарение на който те получават международна известност. Пресъздадени са действителни събития.

Кинофилми
„Молодая гвардия“ - съветски игрален филм от 1948 г. по едноименния роман на А. Фадеев, режисьор Сергей Герасимов
„Последняя исповедь“ - руски сериен игрален филм от 2006 г. по едноименния роман на А. Фадеев, режисьор Сергей Лялин, сценаристи Юрий Аветиков, Евгений Котов; добавен е религиозен подтекст
«Молодая гвардия. По следу предателя…» - руски документален филм от 2006 г., разследване на телевизионна програма.

Други
„Молодая гвардия“ - опера (4 действия, 7 картини) на Юлий Мейтус от 1947 г.
„Распятая юность“ - рок опера на Юрий Кукурекин от 2013 г.
________________________________________

Една от вечните истини е пътят на борбата- борбата като начин да спечелиш свободата си, онази...истински жадувана, дори идеализирана свобода. В чисто човешки план, тази свобода се е превърнала просто в блян. Всеки е зависим от нещо. Но какво става, когато откриеш лицето на онази скрита химера, на онзи потисник и насочиш цялото си същество в името да се освободиш? Какво става, когато свободата вече не е просто идеална, а реална цел? Когато от това зависи дали ще живееш или ще умреш?...

Е, нека разберем!


↫↬
НАЧАЛОТО НА ЕДНА БОРБА

Напред към светлото утро, другари, в бой до смърт!
Със щик и със куршуми да си пробием път...
Трудът над всичко да владее,
светът в единство да живее,
в бой, млада гвардия на трудовите хора!
Песен за младежта

В години 1942-'43, на територията на СССР 

,,-Не, погледни само, Валя, какво чудо е! Прелест! Сякаш е изваяна..."

Красота в един грозен свят, разбит от войната. За младостта, незасегната все още от ужасите на Великата ВСВ, красотата е още неопетнена. Така е докато съобщението не уведомява. Врагът, в лицето на немеца, навлиза в територията на откъснатата и сякаш незасегната земя отвъд Донец, дълбоко във вътрешността на Украйна, в Съветския съюз. Врагът настъпва решително и жестоко. Посред  това протича и подготовка за бягство на всички по-видни и способни да се откъснат от родното комунисти. А град Краснодон е оставен в силните ръце на смелите братя комунисти, решили, па макар и с риск за собствения си живот, да попречат на врага да обругава безнаказано родната земя. Партизани и нелегални са оставени да пречат на работата в тила на врага, готови да жертват живота си в името на оня Съюз, в който вярват... 
Населението се разбягва. Младите, които имат сили да оставят баща и майка, тръгват да дирят спасение. Старите остават да пазят родното... Но нещата не винаги протичат по план. 
Онези, които са решили да се изтеглят към все още свободната руска земя са заловени от немските войски и принудени да се върнат в родните места. Така именно, сред кръвта и мъката да гледаш бащиното огнище обругано, сред смъртта на невинни братя, предатели и хора, с които си делил до преди миг радости и скърби, пламва един светъл блян. Смелост в сърцата на младите да помогнат за спасяването на Родината. Така се ражда една легенда...
Млада гвардия

⤺ ⤻
Моето мнение 

,,Млада гвардия", роман на руския съветски писател Александър Фадеев, напълно заслужава да се нарече класика. Малко са историческите романи, които биха могли да предадат събитие като настъплението на немските войски в СССР през 1942 година и да не бъдат оплетени откъм действие и подробности. Александър Фадеев, който е живял именно в периода на Големите промени (визирам ПСВ, Октомврийската революция, периодите на одържавяване, ВСВ и събитията след това...) е уловил и предал духа на човека, продукт на тези промени. Човек, оформен от идеята за равенство и братство, и онзи, който е отровен от нея. За обичащия Човек, отдаден на една вечна борба.

,,За любовта са еднакво необходими и суровите изпитания на живота, и живите спомени за онова, как е започнала любовта. Първите свързват хората, а вторите не ги оставят да стареят. Велика е свързващата сила на съвместния път, щом като винаги ви вълнува чувството, което може да се изрази само с тия думи: ,,А помниш ли?..." Това дори не е спомен. То е вечната светлина на младостта, зов към по нататъшния път, към бъдещето. Щастлив е оня, който е запазил това нещо в сърцето си..."

Истина е, че за романа на Александър Фадеев - ,,Млада гвардия", може да се каже малко. Проследява сравнително кратък период (от юни-юли 1942г. до февруари '43г.), но този период е наситен със събития, сблъсъци и промени. В романа действието не е съсредоточено върху конкретен персонаж, а разгърнато и някак разпределено по роли, както е във пиеса. И всеки представен персонаж играе своята роля. Но героите са наистина много. В романа си Александър Фадеев е преплел десетки-стотици животи и ги е свързал в една борба. 
Но не се лъжете. Това е роман, който е изключително труден за четене. Замисълът е масивен, персонажите са много, действието е с променливи отенъци (може да е едновременно много лежерно и наситено с действия, емоции...) . Самата аз го четох в продължение на един месец, имаше моменти, когато с дни не четях и само обмислях прочетеното. Затова и смея да кажа, че това е роман за отбрана аудитория, за хора, които четат 1) ...исторически романи, 2) ... които са чели съветска литература, 3) ... които са склонни към вглъбяване, а не търсят просто и само действие в романа.

Аз самата обикнах ,,Млада гвардия". Харесах цялостната идея, начина на поднасяне на информацията, дори и симпатията на автора към социалистическата идея за братство, за равенство между хората. Трябва да се има предвид и че самите персонажи не са плод на въображението на автора, а реални личности. Романът е направен по действителни събития. Определено романът е едно от най-силните четива, които съм чела. Но освен това е и един от най-трудните за ,,поглъщане" романи, които съм разгръщала.

,,Млада гвардия", роман на съветския писател Александър Фадеев, е един силен разказ за вярата на социалистическия човек в правдата, в любовта, в справедливостта и силата на духа. Това е легенда за смелостта на Човека в свят на жестокост...

сряда, 9 май 2018 г.

Всяко действие влече последствия в ,,Орденът на асасините"


ДЪЛБОКАТА МЪДРОСТ ПОРАЖДА ДЪЛБОКА СКРЪБ.
КОЙТО ТРУПА МЪДРОСТ ТРУПА ТЪГА.

Добре дошли в света на величието!
Днес реших да споделя с вас огромния свят на ,,Орденът на асасините", поредица базирана на компютърната игра Assassin's Creed и написана от английския писател Оливър Боудън. Днес реших да ви представя 6 неразказани истории. 

➸Първата на Върховния учител асасин Алтаир ибн Ла-Ахад,
Пътят на Мъдростта. 
Втората ни разкрива Пътя на Отмъщението, 
асасинът Ецио Аудиторе да Фиренца. 
Третата ще ни поведе по Пътя на Алчността, 
заедно с асасина Едуард Кенуей към Черния флаг. 
Четвъртата ще разкаже за Пътя на Възмездието
 на Хайтам Кенуей. 
Петата ще ни разнищи по Пътя на Борбата, 
за да ни изгради в Единство с Арно и Елиз. 
А шестата ще ни въведе дълбоко в Подземен свят, 
за да не излезем никога...

Добре дошли в света на величието!
Готови ли сте?

ИСТОРИЯТА ГОВОРИ ЗА 
ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ

Орденът на асасините
Това е организация, активна в Близкия изток  в периода VIIIв. -XIVв., известна с практиката на убийства на политически противници. Въпреки страха на християните от асасините, те не обръщат повече внимание на кръстоносците, отколкото на другите мюсюлмани, които не са от тяхната секта. В последствие асасините се превръщат в наемници на християнски и мюсюлмански благородници, докато накрая не стават една от многото малки ислямски секти. Днес исмаилитите все още съществуват, но не като екстремистка организация, а като търговци и занаятчии. 
Самото име „асасин“ означава още убиец.

КНИГА I
,,Тайният кръстоносен поход"
Историята на Алтаир ибн Ла-Ахад 

Не е важно как сме изпълнили задачата,
 а дали сме я изпълнили.

Бащата на Марко Поло - Николо, решава да разкрие тайната, която е криел цял живот - историята на Алтаир, Върховният Учител на асасините. 
Но какво ще открие тази история?

Годината е 1191.
Изминали са повече от 3 години от превземането на Светите земи.

Алтаир ибн Ла-Ахад е всепризнат член на Братството. Той винаги се е подчинявал на Правилата. Но един ден той нарушава три от най-важните правила. И статутът му е отнет. За да го заслужи отново, за да се очисти от срама, Алтаир се отправя на самоубийствена мисия, която го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима от най-свирепите му противници. Докато се опитва да докаже себе си пред Ордена  на асасините, Алтаир разбира цялата същност на Братството. Но сблъсъкът е нещо повече от война. Това е борба на Живот и смърт, на Тамплиери срещу Асасини. 
Кой ще победи?

Разказ за живот, превърнал се в пътуване. История, белязана от една безпощадна борба, която ще промени завинаги хода на историята... 
🜓
КНИГА II, III, IV
,,Ренесанс"
,,Братството"
,,Прозрение"
Историята на Ецио Аудиторе да Фиренца

Животът е прекрасен, когато имаш всичко. Но какво става, когато всичко, което е било твоя живот се превърне на прах?

,,Ренесанс"
Мислех, че се уча да живея,
а всъщност съм се учил да умра.
Леонардо да Винчи
Годината е 1476.
Предателите са навсякъде. Коварни. Жестоки. Безмилостни. Много по-жестоки, отколкото някой може да предположи. Коварството коства на Ецио цялото му семейство. Несправедливо обвинени бащата и братята на Ецио са екзекутирани. За една нощ животът на главния герой просто изчезва.
Жаждата за мъст, която си поражда у 17 годишния Ецио се превръща в задвижваща сила. За да отмъсти, той става част от забуления с мистерии Орден на асасините. Докато овладява изкуството на смъртта, Ецио попада съвсем неочаквано в лабиринта на ренесансовите политически интриги. Но Ецио е решен да отмъсти за семейството си.
Въпросът е...Достатъчно ли е?

,,Братството"
Непобедим съм, защото съм посветен...

На границата между XV и XVI век.
Вечният Рим е под властта на рода Борджия. Някога могъщ, сега градът е в руини, прояден от корупция, потънал в кръв, раздиран от политика и религия... Чезаре Борджия, по-коварен от баща си - папа Александър VI, Родриго Борджия, няма намерение да спре пред нищо, за да покори цяла италия...
Само Братството може да помогне на Ецио да освободи света от тази напаст...

,,Прозрение"
Злина ли е да използваш зло,
за да се сражаваш със злото?

В  началото на XVI век.
Светът е просто арена на машинации и убийства. В него бунтът се заражда в тъмните недра и мрачните алеи, чака търпеливо своя час. В този свят, който има властта да убива, има силата да променя.
Какво ти остава,когато си спечелил всичко? 
Когато си победил всички?
За да получи отговори на най-важните въпроси, Ецио поема по пътя на миналото, изминавайки пътя на Алтаир. Следвайки Пътя, той попада в Новия Рим - Константинопол, сърцето на Великата Османска империя. Там нарастват силите на вековния враг на Орденът на асасините - тамплиерите, а това заплашва света.
И ето, че за Ецио настъпва 
решаващата битка...
⥌⥍
КНИГА V
,,Черният флаг"
Историята на Едуард Кенуей
Докато империите произвеждат богатства,
ние ще сме там, за да ги обезкървим!

1719 година... 
Златна ера...на пиратството. Време за кражби, корупция и власт.
Едуард Кенуей е млад, безочлив глупак. Роден в бедност, в семейството на фермери, той е заслепен от мечтата да бъде богат. И такъв случай се отдава. и то как...
Когато собствеността на родителите му е нападната и опожарена, Едуард решава, че е време да напусне дома. скоро след това той се превръща в най-опасния пират на своето време. Но алчност и предателство бележат неговия път. и именно заради това скоро той се оказва забъркан във вековната борба.
А бъдещето зависи от неговия избор...
КНИГА VI
,,Възмездие"
Историята на Хайтам Кенуей
Не се опиянявам от умението да убивам.
Просто съм добър.

Годината е 1735.
Лондон. Хайтам Кенуей и неговото сърце. Още от дете той поставя цялото си сърце и душа на върха на острието. В навечерието на неговия десети рожден ден домът му е нападнат. Баща му е убит, а сестра му-отвлечена. В тази нощ Хайтам прави опит да защити семейството си, извършва убийство. И това бележи целия му живот...
Воден от желанието да отмъсти, Хайтам поема по пътя на Възмездието. Но той е заобиколен от предатели, конспирации и власт. А за да възмезди, за да се спаси и да продължи, Хайтам трябва да направи едно. 
Трябва да приеме съдбата си на асасин...
↫↬
КНИГА VII
,,Единство"
Историята на Арно и Елиз
Напразни усилия, наистина. Научих, че няма какво да науча. Щях ли да видя отново Ръдок? Съмнявах се. Не бях сигурна дали ще изпълня заплахата си да го преследвам докрая, но разбирах едно, - че какво повечето неща в живота, и това изглежда по-лесно на думи, отколкото на дело.

Годината е 1789.
Париж. Величие в зората на Пожар. Реки от кръв по улиците в името на братството. Френската революция и нейната висока цена...

В тези бурни времена, когато смисъла на бедността и богатството се размиват и единството на народа се пропуква, двама млади души се борят за себе си и своето оцеляване. 
Елиз и Арно, двама млади въвлечени в един свят, пълен със смъртоносни капани, лъжи и измамни лица... Търсещи себе си някъде между...
Дали ще успеят?
↓↓↓
КНИГА VIII
,,Подземен свят" 
История отвъд познатото...
Докато си разузнавал...
си започнал да го виждаш като човешко същество, нали?

Годината е 1862.
Лондон е във вихъра на индустриалната революция. Строежа на първата подземна железница вече е факт. Но когато в изкопа е открит труп, се отваря стара рана, Старата, вечна борба...

Позор. Асасин с мрачни тайни се е внедрил под прикритие. С една мисия. Да освободи столицата от смъртоносната хватка на тамплиерите, жадни за власт и мощ. Скоро Братството го познава като Хенри Грийн.
Но можем ли да вярваме на всичко,
което се казва?

↲↳
МОЕТО МНЕНИЕ

Хей!
Ето, че най после ви представих накратко и VIII книги от поредицата ,,Орденът на асасините". Истината е, че аз не си падам по четенето на поредици, но тази поредица е една от малкото, които наистина са ме грабнали. Всички книги, които я съставляват, представляват един грандиозен замисъл. През вековете света на технологията се изменя, но Човека-не. Той винаги е искал власт и винаги се е борил срещу нея. Човекът...
Самият факт, че съм прочела всички книги от поредицата говори достатъчно показателно за нея. Трябва да призная, че с някои книги ми беше особено трудно. Самата аз не ги четох хронологично, тъй като нямах тази възможност. Пъзелът при мен се редеше не последователно, а на части, минало и настоящето се сблъскваха постоянно. Също така трябва да кажа, че харесвам някои книги от поредицата, повече от други. Моите любими книги от поредицата са ,,Ренесанс", ,,Възмездие", ,,Единство" и ,,Подземен свят" (колкото и трудно да ми вървеше четенето на последната). Но да не ви занимавам с това.
Действието във всички книги се развива интензивно. Именно това харесах. Картините не са натоварени със излишни подробности, което само по себе си не натоварва четящия допълнително. Освен това има преплетени и мистерии. А самите асасини, също както и четящия, редят пъзел, една масивна картина на света. 

Препоръчвам поредицата с двете си ръце. Но четенето на всички книги не е никак лесно. Дори бих могла да кажа, че към края човек се уморява. Хубавото е, че книгите могат да се четат, както заедно, така и поотделно, което не ви задължава да прочетете цялата поредица. 

четвъртък, 19 април 2018 г.

Една вечна история, твърде ужасна, за да е действителна. За Полета и Вечната Система.


Изкуство
Разнообразна гама от човешки дейности за създаване на визуални, слухови или изпълнителни произведения на изкуството, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд.

Много е трудно да се пише за нещо, което не само е достигнало до самия теб, но и те е разтърсило из основи, накарало те е да преосмислиш света си, гледната си точка. За повечето книги (понеже в блога наблягам на книгите) говоря с чувство на радост, щастие, обърканост и всеки път споменавам трудността, с която пиша. Но нима някой може да твърди, че изкуството  не цели именно да размести нашите тъй добре смазани от ежедневието чаркове? Когато излезем от обичайното и се сблъскаме с истинното...е трудно, понякога ужасяващо да споделим мислите си с околните и това е факт. 
Но ето, че днес аз отново сядам да пиша. И този път сядам да пиша освен с радост и доза обърканост, и с желание и някой друг да се докосне до онова, до което аз успях да се докосна. Да, днес съм решила да ви говоря именно за един ,,Полет над кукувиче гнездо", но не само в една негова форма, а в четири от най-невероятните форми на изкуството-литература, кино, театър, изобразително изкуство.

↜↝
,,Полет над кукувиче гнездо" - Кен Киси
(за романа)
Действието в романа се развива в психиатрична клиника, където властва строгата, дори деспотична старша сестра мис Рачид. Тя успява да държи под своя строго определен контрол не само болните, но лекарите и целия персонал на клиниката. Така е било
Именно в такава среда се появява Рандъл Патрик Макмърфи, мошеник, толкова различен от определеното от Системата за ,,нормално"... И все пак толкова щастлив. Някак си именно този индивид е успял да се измъкне от лапите на Масата хора, да живее по свой начин... Разбирайки какво се случва в отделението, комарджията Макмърфи започва своята игра на нерви със Системата, със Старшата, с целия свят. Но постепенно играта срещу Системата за Мак започва се превръща в битка на живот и смърт. 
Може ли Човекът да победи Системата?  

,,Приятели, прекалено бурно протестирате, за да сте искрени в протеста си."

За романа мога да кажа, че представлява една  обстойна картина на човешкото общество и човешкото.Чела съм 2 пъти тези 328 страници. Кен Киси е успял да покаже цялата нелепа жестокост на една прогнила, но странно, все още работеща обществена Система, която не приема различните. Системата, такава каквато е представена в романа на американския автор Кен Киси,  не изпитва нужда от различните, ,,неприспособимите към състоянието на зайци" и именно затова ги определя за негодни, ,,луди". Самите ,,луди" са смачкани от живота хора, хора, които просто изпитват страх от живота извън режима на Системата, олицетворена в лицето на Рачид, която изпитва потребност просто да ги напъха в тухлената стена, която е нашето общество. 

,,...Но ти искаш причините за причините, а тях не съм в състояние да ти дам. Или поне що се отнася до другите. Колкото до мене? Вина. Срам. Страх. Чувство за малоценност. Още в ранната си възраст открих, че съм — меко казано, различен. Тази дума е по-правилна, по-обща от другата Аз си позволявах някои деяния, които нашето общество счита за срамни. И се разболях. Но не заради деянията, о не, а заради усещането, че огромният безпощаден показалец на обществото е насочен към мен и милионите скандират гръмогласно: „Срамота! Срамота! Срамота!“ Ето така действа обществото спрямо онзи, който е различен."

,,Полет над кукувиче гнездо"... Това е една вечна картина на масивната Система, на Човека и Душата. Масата определя хода на събитията, определя хората, определя съществуването. Човекът е просто част, трябва да бъде част от модела, от ,,нормалното". А ако ли не...

,,Полет над кукувиче гнездо"
1975 година
(филм по едноименния роман на Кен Киси)
„Полет над кукувичето гнездо“ (One Flew Over the Cuckoo's Nest) е американски филм от 1975 г. на режисьора Милош Форман с участието на Джак Никълсън (Р. П. Макмърфи) и Луис Флечър  (мис Рачид- Старшата) в главните роли.
Сценарият е адаптация по едноименния роман на Кен Киси от 1962 г. Филмът е големият победител на 48-ата церемония по връчване на наградите Оскар, където е номиниран за отличието в 9 категории, печелейки 5 статуетки, всички от тях в петте основни категории


Рядко един четящ може да се натъкне на наистина добра, прекрасна, превъзходна екранизация по книга. В случая аз имах щастието да гледам филма след прочита на книгата (отново 2 пъти) и мога да кажа, че това е наистина превъзходна екранизация, може би най-добрата, която съм гледала по книга някога. За 2 часа и 13 минути този шедьовър представя романа в по-голямата му част. Актьорите изпълняват ролите си съвършено, особено Джак Никълсън, който е в ролята на Макмърфи. Аз лично смятам, че ролята на Р. П. Макмърфи, заедно с ролята на Хамлет (може да ви звучи смешно, но...) е една от най-трудните за изиграване. Самият персонаж е толкова... ГОЛЯМ, че понякога наистина е трудно дори съзнанието на четящия да го обхване.

Определено препоръчвам и екранизацията. Доближава се в огромна степен до книгата. И все пак... ПРОЧЕТЕТЕ ПЪРВО КНИГАТА!

⤥⤦

,,Полет над кукувиче гнездо"
(Театрално представление на 18.04.2018г. от 19ч., проведено в Общински драматичен театър ,,Невена Коканова" град Дупница)

Постановка на Драматичен театър 
,,Гео Милев Стара Загора

Вчера имах невероятната възможност да гледам представление по великолепната история, за която досега толкова много изписах. Режисьорът на представлението е Стефан Спасов, а в главните роли играят Станимир Гъмов и Диана Найденова. Разбира се, не са никак за подценяване и останалите участващи, затова и реших да ви споделя текста на снимката.
Представлението определено беше добро. Не бих казала, че е най-доброто, което може да се направи по историята, но определено беше на ниво. Имаше доста добавени и премахнати сцени, както и много интересни и различни реплики. Определено представлението беше направено със стил. Ефектите и цялата идея за представянето на мислите на един определен персонаж, от чието лице в книгата е представена историята - Вождът Бромбдън, беше добре оформена. Самото представление успя да предизвика смях в залата, а и страх у мои приятели, които не бяха запознати с историята, което само по себе си говори много. 
Харесах цялостното изпълнение от страна на актьорите. Станимир Гъмов успя да изиграе невероятно ролята на Макмърфи. По прекрасен начин представи силния дух на любим персонаж, което говори добре за актьора. Останах приятно изненадана и от изпълнението на актьорите: Христофор Недков (Хардинг), Цветомир Черкезов (Били Бибит, особено трудна роля) и Стефан Борисов, който блестящо изпълни ролята на Мартини, стига да не се лъжа, и чиято роля успя да предизвика особено бурни овации и от моя страна. 

Представлението беше наистина превъзходно. 

↻↺

,,Полет над кукувиче гнездо"
(В изобразително изкуство)
Изображение: 1, 2, 3 .


На мнение съм, че всеки обичащ изкуството човек трябва да има възможността един път в живота си да му се наслади в тези прекрасни му четири форми- литература, кино, театър и изобразително изкуство. Искрено пожелавам на всички ви такава наслада- да харесате и четирите представяния на любима история.

Благодаря ви искрено за вниманието, търпението и това, че четете!

понеделник, 9 април 2018 г.

Book blogger confession TAG

О, Музо, възпей оня гибелен мързел на Гергана Васева,
който донесе безброй разпръснати публикации из Мрежата...

Здравейте, четящи!
Не знам, вероятно е повечето от вас са наясно със следващото, което ще кажа, но аз все пак ще го кажа. Най-трудно е да се оформи уводна част. Без значение дали започваш да пишеш есе, ЛИС, публикация в мрежата или просто искаш да се обърнеш към повече хора, не започнеш ли както трябва, така че да грабнеш публиката веднага, то нямаш шанс. Но за това ще пиша някой ден по-подробно, надявам се, ще бъде от полза на доста от вас. 
Днес съм решила да разкърша пръстчета и да се изтръгна от приятната ленивост, в която съм изпаднала, като разчупя рамката. Да, правилно. Най-лесният начин да се разчупи рамката е с ТАГ, а пък аз и отдавна не съм се човъркала с въпросчета, така че... Защо не?

Преди същинската част бих искала искрено да благодаря на Габриела Николова (Book and hot coffee) и Силвия Тодорова (My books are My world), които се сетиха за мен и благодарение на които днес имам възможността да изляза от омагьосаната рамка!

↜↝

1. Коя книга най-скоро не довърши?

Първата ми мисъл бе ,,Парижката света Богородица" на Виктор Юго, която и до днес си остава моя голяма болка. Но не е тази книга. Преди около 3 месеца, може и повече, се опитах да прочета ,,Фауст" от Йохан Гьоте, автор, чиято творба изучаваме в училище. За мое огромно съжаление, тази ,,трагедия за четене" е прекалено...сложна материя, дори за мен (Хахахах...). Отказах се, защото не можах да понеса напрежението и основната идея на тази великолепна творба. Няма как да се отрече, че е написана на особено високо ниво. Самата трагедия е писана в продължение на близо 60 години (1772г.-1831г.) и обхваща особени преходи в човешката история.

2. Коя книга е твоето ,,сладко изкушение"?

Колкото и болка, мъка и скръб да ми донася, книгата, която ще спомена ми носи и радост, чувство на почуда и надежда. Моето ,,сладко-горчиво изкушение", от което никога не бих се отказала, е ,,Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси. Полетът е самият живот, един вик и неосъзната, неразбираема нужда...

...третата, не знам защо, кукувичето гнездо 
си избра едничка тя и над него прелетя...

3. Коя книга би хвърлила в морето?

За разлика от повечето ми другари по оръжие (книжните блогъри) аз съм на мнение, че може да мине и без ,,Петдесет нюанса сиво", трилогията на Е. Л. Джеймс. Пък и е прекалено банален отговор, не искам да обиждам хората, които са го посочили, абсолютно ви разбирам. Лично аз нямам нищо против трилогията, не че съм и особен фен на цялата история, де... 
Аз само веднъж в живота си съм помисляла да унищожа четиво. Книгата, за която говоря е ,,Булевардът на лъжите", авторката е Силвия Кристъл. ,,Петдесет нюанса сиво" поне могат да бъдат наречени четива. Булевардът... Не препоръчвам такова мъчение на най-големия си враг. Тази ,,книга" първо бих я изгорила, след което бих я сложила в урна, бих я разпръснала по седемте краища на света и за да съм сигурна, преди да направя всичко това, бих забила едно копие в средата, просто за да съм сигурна, че няма да се реабилитира. 

4. Коя книга си чела най-много пъти?

,,Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Колкото и банално да звучи, това е единствената книга, към която не мога да спра да се връщам. Има някаква особена магнетичност дори и в наглед съвсем обикновените неща. 

,,Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: ,,Моето цвете е там някъде..."


5. Коя книга не би искала да получиш като подарък?

Преди да съм я получила, малко трудно ще кажа. Но предполагам... Всичко, което намирисва на чисто любовен роман, като романите на Сюзън Елизабет Филипс или пък Силвия Кристъл. Книга от последния посочен моментално ще изхвърчи през прозореца.

6. Без коя книга не можеш да живееш?

Без любимата си! Не мога да живея без ,,Война и мир" от Лев Толстой. Също така не мога да живея без ,,Аз преди теб" от Джоджо Мойс, ,,Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси, ,,Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери, ,,451° по Фаренхайт" от Рей Бредбъри и... ,,Фамилията" на Марио Пузо, ,,На изток от Рая" и ,,За мишките и хората" на Джон Стайнбек. Всяка от тези книги се е загнездила в съзнанието ми, сърцето ми и ме е изградила като личност. не мога без тях. 

7.  Коя книга те накара да плачеш най-много?

Ако става въпрос за хората, света, нашата действителност... Не плача. Но що се отнася до книгите, то аз съм особено емоционална. Всека книга, която ме е докоснала, която обичам, ме е накарала да плача. Очите съм си изплаквала на горепосочените в отговор на въпрос № 6 и ,,Разораната целина" на Михаил Шолохов, ,,И сам воинът е воин" на Юрий Долд-Михайлик, както и ,,Северно сияние" на Мария Марич. Не мога да кажа на коя съм плакала най-много, аз обикновено плача на книги. 

8. Коя корица не харесваш най-много?

Не съм претенциозна по отношение на кориците на книгите, затова и не мога да посоча. Ако историята е добра и ме грабне, какво ме интересува избора на корица на издателството?

Благодаря ви за вниманието и търпението, което проявихте и съжалявам за прекалената си бъбривост.Трябваше да потренирам пръстчетата, да не би да забравят какво е усещането.


Аз от своя страна бих искала да разбера отговорите на Виктория Лалова (Get Inspired), Елена Тончева (Crazy Me), Йоана Борисова (The Book Pub) и разбира се Йоана Маркова (Piece of Life).

понеделник, 2 април 2018 г.

Човешката плът не може да не изпитва в ,,Хиляда и една нощ"


Честит празник на малки и големи!
Четете и вярвайте, че света може да е добър!
На 2 април всяка година се чества Международният ден на детската книга. Този празник се отбелязва от 1967г. Интересното е, че датата 2 април съвпада с рождения ден на един от най-обичаните автори, датският писател Ханс Кристиан Андерсен, сътворил едни от любимите приказки на поколения читатели, сред които са: ,,Палечка", ,,Малката русалка", ,,Грозното патенце", ,,Новите дрехи на царя" и моята любима негова приказка- ,,Храбрият оловен войник".

В чест на този празник реших да споделя с вас впечатленията си от не толкова детските приказки на арабския свят. Трябва да призная, че четенето на този вариант на ,,Хиляда и една нощ" беше моят първи досег до арабския свят. Избрах първият ми досег да е чрез преразказ, защото не се чувствах особено уверена, че ако започна оригиналните приказки ще ми стигнат силите да ги довърша. Другата причина е, че напоследък така си  подредих графика, че и муха не може да бръмне покрай мен без да си е записала час. 

Та така. Няма да ви занимавам излишно, а направо ще премина към света на ,,Хиляда и една нощ". Ще се опитам да ви преведа от шумните улици на Багдад до най-тъмните кътчета от недрата на земята. Ще слеем света на човешкото и света на магическото в едно.


⤺⤻
Имало едно време, о мъдри и честити царю...

В далечните земи на Индия и Китай, по времето цар Шахрияр, властвала скръбта над земята. Някога, много отдавна, царят познавал щастието. Но тогава между Шахрияр и щастието се наместило предателството на жената, която обичал. За да си отмъсти за нанесената рана, цар Шахрияр решил да накаже всички. Всяка нощ царят отнемал невинността на една девица, а с първите лъчи на зората отнемал и живота ѝ.
Посред растящия гняв на народа, царят продължавал с цялата си жестокост да отмъщава на своя невидим враг. Тогава срещу него решила да се изправи младата и хитра девойка Шахразад, дъщеря на самия велик везир, който всяка вечер избирал девойката, която да падне под гнева на царя. За ужас на везира Шахразад пожелала да бъде следващата булка на царя. Но тя намислила план. Всяка нощ младата Шахразад разказвала на владетеля по една приказка и тъкмо на зазоряване спирала на най-интересната част. Цар Шахрияр, изгарящ от любопитство  да разбере края, оставял Шахризад да живее още един ден.
И така младата девойка започнала с една приказка, а постепенно нанизала една след друга историите, като ги превърнала в своя щит срещу Дамоклевия меч, надвиснал на главата ѝ. Всяка нощ. Докато един ден...

↻↺
,,А истината скрих дълбоко - в кладенеца, който изкопах в сърцето си."

В съзнанието ни някак се е вкоренила мисълта, че приказките са за децата. Но, стига да се замислим, в някои приказки има много повече истина, отколкото в романите, които са за възрастни. Приказките от ,,Хиляда и една нощ" са именно такива.

,,Знам, че ще си спомниш за мен, но едва тогава, когато няма да мога да ти помагам; знам, че ще мислиш за мен с любов и нежност, но едва тогава, когато вече ще е твърде късно."

Книгата, за която днес реших да ви разправя, е едно уникално издание. Благодарение на прекрасния език на Ханан ал-Шейх и вълшебните илюстрации на Дамян Дамянов, това издание успява да синхронизира света на чувственото и на материалното, като преплита две изкуства в едно. 
В изданието са събрани деветнадесет класически истории, с които аз лично не се бях сблъсквала. Когато си поръчах изданието, очаквах приказките за Аладин, за Али Баба... Иначе казано-очаквах познатото. Но се сблъсках с неочакваното. 

,,Обзет от голямо отчаяние, си мислех как само преди един ден бях знатен принц, а сега се бях превърнал в никой; как бях богат, а сега бях беден; как имах семейство, толкова голямо, че не можех да преброя членовете му, а сега бях останал съвсем сам. Бях изгубен в чужди земи, независимо че познавах всеки камък в собственото си царство."

Вместо летящи килимчета и щастлив край, благодарение невероятното издание на CIELA, успях да се запозная с ужасите на живота. Преминах през историите на трима дервиши, три изстрадали сестри и един Хамалин. Бродих из Багдад заедно с Хитрата Далила и наблюдавах хитростта на Рибаря. Останах изумена от лабиринта, в който постепенно се превръщат историите на Шахразад. Всяка история се допълва от следващата, а случайността е добре дошла за разказвача. И така всяка нощ, още една история се създава благодарение на жестокостта. Кой би могъл да отрече нейната полза?

,,Човек никога не бива да действа според това, което чува от другите, а да търси и да открива истината сам."

Това са деветнадесет добре познати истории. Истории за любов, гняв, страст, омраза, желание, болка. Истории между живота и смъртта... 
А над всичко е копнежа за една зора.

Младостта познава смелостта в ,,Млада гвардия“, роман на Александър Фадеев

,,...И главното - запазихте себе си... А-а, там е работата -  възкликна той, сякаш някой му възразяваше. - Да се умре не е трудно...&qu...