сряда, 30 август 2017 г.

Затрупани от себе си. ЖЕЛАНИЕТО-мисията невъзможна.


Здравейте!
От няколко дни усещам как се движа като болна. Днес осъзнах, че проблемът не е физически, а по-скоро психически. Несъзнателното натоварване си казва думата...
Повечето от вас сигурно са изпадали в същата ситуация. Желанията, които имаме, но не изпълняваме. Целите, които с течение на времето забравяме. И най-вече- списъците, които изготвяме, но рядко изпълняваме.

↶↷
За средата...

Средата, която ни обкръжава ежедневно, играе огромна роля за оформянето на желанието.
Като блогър, аз бивам обградена основно от хора с моите интереси. И това е страхотно, тъй като така спокойно може да контактувам, без притеснение, че следващото ми изказване може да бъде прието като нередно, а аз-линчувана. Говоря, както за ежедневието си, така и за пространството в мрежата. Средата, която ме обгражда, играе роля и в последствие може да ме накара да прочета книга, да поискам книга или най-малкото-мнение, относно книга. Следя няколко блогъра и определено въодушевлението на някои ме кара да пожелая да прочета книгите, които коментират. И така му се изплъзва края...

За списъците...

Да... Като четящ човек мога да кажа, че най-сериозният ми проблем са списъците.
Особено списъците, които правим за книгите. Аз, например, имам 3 подобни списъка, всеки с над 25-30 книги. Единият е за книги, които ТРЯБВА (най-омразната дума) да прочета. Вторият е за книги, които ИСКАМ да прочета. И третият е за книги, които ЖЕЛАЯ да притежавам. Но днес осъзнавам, че едва ли някога ще ги изпълня. Затова и ограничих нещата до един списък, с  не повече от 12 книги, които обединяват целите на трита списъка.
Вие имате ли подобен проблем със списъците си с книги? Смятате ли, че бихте могли да го изпълните някога?

↫↬
За осъзнаването...

Трупането на желания, искания и списъци, които рядко осъществяваме, води до недоволство.
Кога осъзнах, че имам проблем с това? Когато оставих току-що попаднала ми книга, за която, без да знам нищо, си казах: ,,Тази книга искам да прочета!“ (,,Севастопол“-Александър Малишки)  на рафтчето в библиотеката и то само защото съм запълнила всичко с ненужни списъци. Защо трябва да потъпквам желанието си, заради книги, от които половината дори не мога да разбера защо съм набелязала?! И така преустроих нещата.

➘➙
Промяната.


Всички мечтаем за промяна и бленуваме за нещо истинско и вълнуващо, за един момент, който ще промени нещата. Но истината е, че за промяната трябва да се работи всеки ден. Затова и трябва да поставяме малки, достижими цели и наистина да имаме желанието да направим промяната. Не само що се отнася до книгите, а и до живота. Може би именно по този начин ,,мисията невъзможна“ ще бъде изпълнена. 

петък, 11 август 2017 г.

Summer Lovin’ Book Tag 2017


Привет, четящи!
Днес идвам при вас с публикация тип тематичен таг. Трябва да призная, че толкова редовна не съм била във воденето на дневник до сега. А блогът ми, благодарение именно на тези публикации, се превърна в дневник на книжни откровения. И това ме радва. По този начин и вие ме опознавате, и аз опознавам себе си и книжния си свят.

Искрено благодаря на Силвия от  MYBOOKSAREMYWORLDBLOG, която се сети за мен и ме отбеляза. Благодаря! 

!!!

Тъй като в момента не разполагам с личната си библиотека, публикацията ми няма да бъде придружена от снимков материал.





Начало на лятото: грабващо първо изречение.
В момента се сещам за две наистина грабващи първи изречения. Интересното е, че тези две първи изречения се отнасят до мъртъвци. 
→ Първото изречение, което ще ви представя е от ,,Името ми е Червен" от Орхан Памук. Книга, която наистина ме грабна, но така и не успях да довърша (надявам се до края на годината да успея да ви я представя).
,,Сега съм мъртъв-труп на дъното на кладенеца."

→ Второто изречение, за което се сещам е от ,,Свят извън времето" от Лари Нивън. Книгата се числи към жанра фантастика и беше моя първи истински досег до този свят. Останах впечатлена, но и леко объркана от това четиво... 
,,Имало едно време един мъртвец."

 Прекалено горещо е за излизане: книга перфектна за цял ден у дома.
Много книги са ме впечатлявали. Много са ме приковавали към стола. Но единствената, която наистина е имала хипнотичен ефект и е успявала да ме задържи не само у дома, но дори и в неподвижно състояние е ,,Въглен в пепелта". Тази книга е невероятна! Историята е пълна с преврати, вълнения и емоции, мисли и действия. Елиас (един от двата главни персонажа в романа) ме плени изцяло. Смел, борбен, истински във всяко свое действие. Това е четиво, което е много трудно за описване, тъй като представя отделен, нереален и изумителен свят. 
ПРЕПОРЪЧВАМ!
,,В този миг разбирам, че няма защо да се боя от нещо, ако няма ни най-малък шанс то да се случи. И това осъзнаване най-сетне ме освобождава от страха, терзаещ ме от дни насам." 
-,,Въглен в пепелта“, Сабаа Тахир

Лятно пътешествие: книга, която бихте взели с вас на път.
Книгата, която наистина много искам да прочета, определено. В момента това е ,,Войната на розите: Буревестник". Книга, която от месеци владее моето съзнание и към която все нямам време да посегна...

Божествен студен чай: книга, която се развива на студено.
Тук не мога да реша... Дали да извъртя въпроса като спомена за емоционалната студенина на ,,Белият гущер" от Павел Вежинов или пък просто да кажа, че част от действието в поредицата ,,Песен за огън и лед" се развива в студените северни територии на Вестерос и отвъд Вала...
,,На тая възраст Неси вече познаваше хората. Не ги разбираше, но ги познаваше. Беше ги изучил чрез книгите за човешкото поведение. Беше се опитал да проникне в тях чрез литературата. Никога не съжаляваше, че няма душевното съдържание на обикновените хора. Ако съдеше от Фройд, това нещо беше неизмеримо отвратително. Ако съдеше по Достоевски, то бе по-страшно от бездна. Ако съдеше от своите наблюдения, то беше нещо слабо, неосъзнато и хилаво. Не, не искаше да бъде като другите хора, да споделя тяхната безпътица, тяхната слабост, техния раздиран от страдания и страсти живот.
Сам никога не размисляше за своята съдба, за своето съществуване между другите хора. Знаеше само, че ще преживее тоя живот без бури. Никакви драми няма да сломят душата му. В неговото тихо съществуване нямаше да има ни крясъци, ни сълзи, ни безнадеждно пияно залитане по тъмните улици. Не размисляше дори за своя път в науката, за своите открития и успехи. Не се интересуваше ни от своето, ни от човешкото бъдеще. Знаеше, че ще живее спокойно и мирно и някой ден ще умре. Това бе всичко."

-,,Белият гущер“, Павел Вежинов


,,-Нека да ти кажа нещо за вълците, дете. Когато паднат снеговете и задухат белите ветрове, вълкът единак умира, но глутницата оцелява. Лятото е времето за раздори. Зиме трябва да се подкрепяме един друг, да се пазим топли един друг и да споделяме силата си. Така че ако трябва да мразиш, Аря, мрази онези, които наистина ни вредят. Септа Мордейн е добра жена, а Санса… Санса е твоя сестра. Може да сте различни с нея като слънцето и луната, но в сърцата ви блика една и съща кръв. Ти имаш нужда от нея и тя има нужда от теб… а аз имам нужда и от двете ви, боговете да са ми на помощ."
-,,Игра на тронове“


Неприятно слънчево изгаряне: книга, която наистина не сте харесали.
,,Булевардът на лъжите" от Силвия Кристъл и ,,Величие и падение на куртизанките" от Оноре дьо Балзак. Не смятам, че е необходимо да повтарямедно и също за книги, които вече съм презряла. Цялата ми публикация ще бъде съсипана от ненужна злъч, която понякога прозира, когато коментирам тези четива.

Горещо четиво: препоръчайте любима книга.
Вместо книга ще се обърна с призив към всички, без значение дали блогъри, влогъри или обикновени четящи. 
Четете с мярка. Уважавайте мнението на околните. И не забравяйте, че е хубаво да четете нови заглавия, но това не трябва да ви кара да забравяте да поставяте и подсилвате основата. 
ЧЕТЕТЕ КЛАСИКА!

↶↷
Бих се радвала на препоръки за класически романи. Моля всеки, който има какво да ми предложи, да сподели заглавието на четивото и краткото си мнение. Ще направя всичко възможно да прочета препоръчаната книга и да достигне до повече хора. 

Надявам се публикацията ми да ви е харесала. 
От своя страна аз отбелязвам:
Мели от Melly's Book Blog
Кристиана от krisjustlovetoread
Габи от Book and hot coffee

Eтикет: Таг




сряда, 2 август 2017 г.

Всичко е любов! ,,Три метра над небето“ и продължението ,,Искам те“ от Федерико Моча


Може да ви се стори объркващо, че правя една публикация за две книги. Да, малко е объркващо. Но истината е, че аз не смятам, че мога да разделя тези книги. Защото двете са неразривно свързани части от един живот. И любов.


РЕВЮ: ,,Три метра над небето“-Федерико Моча




„Лошото момче” Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва - груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало... и да се почувстваш ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО.





Любов е, когато почувстваш, че летиш. Чувството, което ти подсказва, че човекът до теб е онази частица, която цял живот си търсил. Онази, която допълва картината, наречена живот. Любов е, когато мисълта за човека до теб те завладее изцяло. Желанието да споделиш всичко с другия. Защото осъзнаваш, че всичко е любов...

,,Три метра над небето“ от италианския писател Федерико Моча е книга, причислена към любовния и YA жанр. Това е история, обединяваща хиляди емоции. Разказ за два бурни характера, два напълно различни живота и една любов.


↶↷
ИСТОРИЯТА

Стефано Манчини е главният герой в романа. Невероятно красив и лош, той определено е мечтата на всяко момиче. И кошмарът на всеки мъж. Той е последователен, именно затова и получава прякора си -Степ. Всяко негово действие е подтиквано от първичност, която се е превърнала в част от неговата личност. Степ е деветнадесет годишен побойник, състезаващ се с мотоциклети и известен колекционер на жалби в полицията. Той живее сред разврат, хиляди момичета, които може да има и безкрайно нехайство за живота. Изживява мига! Но нека имаме предвид, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат... Всеки носи багажа си, а определено Степ не е изключение.

,,-Има моменти, в които трябва да стоиш неподвижно, а има и други, в които трябва да знаеш как да се движиш...“

След поредния гуляй Степ се сблъсква съвсем случайно със своята пълна противоположност в лицето на невероятно красивата ученичка Баби. Девойката е от богато семейство, невинна и нежна или иначе казано- няма нищо общо със Степ. Съдбата сблъсква тези два характера и то не случайно. Защото след този сблъсък, след онова чувство, нещата никога няма да бъдат същите...

,,От този ден сякаш нещо завинаги се пропука. Започнаха да се чуват все по-рядко, пък и вече нямаше какво да си кажат. Може би защото подобна проява на слабост е последното, за което човек би желал да си спомня. Или защото винаги мислим, че нашата скръб е най-силна и никой не е в състояние да я разбере. Никой не може да обича така, както обичаме ние, никой не може да страда така, както страдаме ние.“

⥌⥍
Трябва да призная, че книгата на Федерико Моча се яви като глъдка свеж въздух. Няма да ви лъжа. Начинът, по който е написана е меко казано просташки, глуповат и на моменти-изключително изнервящ и смешен. Описанията... няма какво да се коментират, тъй като те липсват. Диалозите между героите са написани в разговорна реч. Цветисти изрази не липсват. Разказът на историята е от трето лице, което улеснява до известна степен съвсем бегло представените обстановки. Може би именно затова книгата успя да ме спечели. Толкова е различна от повечето. Някак печели не с това, което показва, а с това, което кара да изпиташ... А мен поне ме накара да се смея. От сърце.

Ако търсите високо интелектуални разговори, прочувствени теми и философски разсъждения, то по-добре не посягайте към книгата. Но ако търсите изживяване, трепет и живот на бързи обороти, то определено това е книгата за вас.
И знайте едно. Историята ще ви покаже висините. Ще стигнете ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Но ако наистина се докоснете до историята, ще усетите и болка. Затова и бъдете готови...



РЕВЮ: ,,Искам те“-Федерико Моча

След две години в Ню Йорк, Степ се завръща отново в Рим. Споменът за Баби и миговете, когато двамата се носеха "три метра над небето", още е жив. Но колкото и да е вълнуваща една любовна история, някои страници трябва да се затворят завинаги, защото понякога магиите губят силата си. На тяхно място обаче се появяват нови...
Срещата на вечния бунтар Степ с неустоимата Джин слага началото на приключения и страсти, които той не е вярвал, че може да изживее отново. Но не и с друга жена след Баби.


,,Това, което в един момент ни изглежда прекрасно, с времето се променя. А може би разбираме, че не е било така прекрасно и ако го загубим, можем да намерим нещо по-добро.“

,,Искам те" е така жадуваното продължение на незабравимата история, която ни изстрелва на ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО. Разказ за живота след една единствена първа и неповторима любов. История за живота след нескончаемия край. За живота, борбата и радостта, въпреки болката...

,,Никога не знаеш кога и защо те връхлитат спомените. Единственото сигурно е, че рано или късно ще изплуват отново. Но аз знам какво да правя. Не трябва да се вглеждаш в тях! Когато дойдат, трябва бързо да ги отпратиш, веднага, без съжаление, без да отстъпваш. Да не си причиняваш болка.“

➴➶
ИСТОРИЯТА

Две години след раздялата с Баби, Степ решава, че е готов да се завърне у дома. Мястото пълно със спомени, градът, споделял копнежите му и приятелите, с които е делил радостите и скърбите. Но Степ вече не е момчето, което беше преди. Той е променен, пораснал. Болката променя неговия живот. Към по-добро...
Връщането на Степ се превръща в сензация. Той е легенда не само за познатите си, а и за онези, които никога не би познал. Побоищата и състезанията, превръщат Степ в легенда сред мъжете. Но момичетата печели с онзи надпис, написан преди толкова време...

АЗ И ТИ... ТРИ МЕТРА НАД НЕБЕТО

Рим е вечен. Но хората не са. Обстановката е същата, но хората са различни. Нравите са променени, а онези деца, които познахме в първата книга-пораснали.
Още с кацането на самолета, около Степ витае съмнение. Усещането за нещо неизбежно, вълната от неизвестност и болка, залива главния герой. А в сенките се крие някой, за когото никой дори и не предполага...
Така е, докато Степ не се сблъсква с очарователната и различна Джиневра. Тя не е беззащитна и нежна. Джин е борбена и истинска. Това неминуемо привлича главния герой, който се впуска в нещо, което е по-истинско от всичко, което е изпитвал до сега...
↫↬

В романа ,,Искам те", продължение на ,,Три метра над небето", проличава огромно развитие. Не само в героите, обстановката и емоционалността на написаното, а и в стила на Федерико Моча. Гледните точки се сменят, което подпомага развитието на действието. Разказът се променя. В зависимост от това къде и кои са участващите лица, разказът бива или от първо, или от трето лице. За жалост, в някои от главите се сблъсках със сливане на един разказ с друг и крайно непонятна за мен промяна в гледните точки. Признавам, обаче че в случая разказа от първо лице ми се понрави, тъй като по този начин се постигна особена дълбочина на действието. Дълбочина, която не пролича в първата книга. 

,,Стига вече. Зарежи. Сложи всичко на мястото. Затвори страницата на спомените. Изпрати ги надалече, там дълбоко в душата, зад онзи ъгъл. В онази градина, където разцъфтя едно плахо цвете под сянката, а после ти донесе само болка. Сложи ги там, добре ги скрий,  моля те, където няма да причиняват мъка, където никой не ще ги види повече. Където... не ще ги видиш и ти.“

Освен промяната от гледна точка на разказа, се забелязва и особена промяна при описанията. В ,,Искам те" описания не липсват. Не са много, не са особено подробни, но са налице и засилват въздействието върху четящия.

,,Искам те" е продължение на един живот. История за началото след края и щастието, въпреки отминалата болка. Продължение, което ни учи, че да, има първа любов, но не и последна...

,,Три метра над небето" и ,,Искам те" са романи от италианския съвременен писател Федерико Моча. Това е история за първата любов и любовта въпреки болката. За втория шанс и свободата на сърцето.

ПРЕПОРЪЧВАМ РОМАНИТЕ НАЙ-ВЕЧЕ НА ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ И НА ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА ИЗЖИВЕЯТ ЕДНА ИСТОРИЯ НА БЪРЗИ ОБОРОТИ!


С искрени благодарности на издателство SkyPrint за предоставената възможност.

За личните постижения, целите и неизпълнените обещания #2

Здравейте, четящи! Днес ми се ще да споделя нещо повече за себе си. Ще го направя в тип обобщение. Надявам се да успея да задържа внима...