понеделник, 12 юни 2017 г.

Важат ли различията, които сами си налагаме?


Читател. Дума, понятна на всеки. Човекът, седящ в автобуса с книга в ръка. Или пък зяпнал телефона си невярващо. Човекът, седящ на задния чин и притаен, сякаш очаква нещо или някого...
Ще ми се да ви разкажа за тези хора. За нас, четящите. В интерес на истината ние сме навсякъде. В близкото кафене, във физкултурния салон или пък в движение, бързайки да не закъснеем за особено важен ангажимент. И ние сме хора. Четем, но обичаме и да говорим. И не, не сме зубъри. Всъщност, често се случва четящ да изкара и някоя двойка. И рядко измежду нас се намират хора, които да се мислят за повече от останалите, само защото са отворили книга пред себе си. А и богатия речник не е заядливост. А мълчанието ни не е проява на високомерие...

И НИЕ СМЕ. ХОРА. КАТО ВСИЧКИ.
ТАКА, ЧЕ НЕКА СЕ УСПОКОИМ И ДА СПРЕМ ДА ТЪРСИМ СЛАМКИТЕ В ОЧИТЕ СИ.

Да... Хора и то като всички, но и различни.  Разликата се появява при разпределение на времето. Примерите са в ежедневието ни. Нека аз ви дам един такъв:

ПРИМЕР 1:

Голямото междучасие е време за почивка. И докато един обикновен, нечетящ човек би решил просто да почати с приятели, то четящия ще отвори книгата и ще открадне поне две прочетени страници.
Колко пъти си заклеймявал съученика си, който е отварял книга по време на почивката?
А колко пъти теб са те заклеймявали за подобно действие?
Ако отговора ти е ,,Николко. Подобно нещо не ми се е случвало.“, то аз ще ти отговоря: ,,Радвай се! Голям късметлия си.“

В интерес на истината съм попадала в особено смешни ситуации именно заради начина на разпределение на времето, който си налагам.  Не смятам, че часът /избран е на случаен принцип/ по музика, в който дори не се пее или учи история на изкуството, или въобще нещо, би ме обогатил особено. Защо да не отворя книгата тогава? Да, но пък се оказва, че това е проява на особена форма на изолационизъм. Съдя от коментарите на една моя съученичка, която не ми се ще да споменавам. Но пък... лично аз не виждам нищо лошо в това. Стига да се взрете можете да забележите как и нечетящите се изолират за известно време през деня. Със слушалки на ушите, чатене по телефоните, спане на работното място... И какво му е странно на това, че четящия отваря книга?! Нищо. Четящ-нечетящ... разликата е само в интересите на човека.



Не ми се ще да разтягам много локумите. Затова и ще ви кажа едничкото нещо, заради което написах всичко по-горе. Това, че човекът срещу/до/зад/пред теб чете (или пък ако ти си четящ-не чете) не бива да оформя граница на комуникация помежду ви. Четящите не хапем. Просто попрочитаме по някоя и друга страничка от книгата през междучасието. И лично аз никога не бих върнала човек, който ме е заговорил, та било то и по времето докато чета. Ами ти?

2 коментара:

  1. Поздравявам те за това, че си засегнала именно този въпрос. Аз също съм си мислел всичко това, което ти казваш, и съм съгласен с всичко, което си написала. Крайно време беше някой да го каже, но за жалост колкото и да говорим, колкото и да пишем.. простотията си остава простотия и едва ли някой от тези, към които е насочен поста, ще се вслуша в думите ти. Ние, четящите, сме различни за съвременното общество и за жалост, това е факт. А в днешно време ако не си заедно с тълпата, то ти си аутсайдер и те нападат по всеки възможен начин и за всяко различно нещо, което те дели от групата. Но не искам да засягам тази тема, защото наистина ще стане дълга и широка.
    Замислих се върху въпроса ти за това колко пъти съм заклеймявал някого заради нещо, което обича да прави и колко пъти мен са ме заклеймявали, заради нещо, което обичам да правя. И аз съм го правил, признавам си, и не се гордея с това. Но за щастие мога да кажа, че рядко се случва някой да ме заклеймява заради хобитата ми, било то четене или нещо друго. За това бих се причислил към групата на късметлиите в това отношение.
    Друго, което искам да кажа в коментара си.. Интересно ми е защо всеки гледа в чуждата паница. Предполагам, че си искала да загатнеш това, като казваш, че съученичката ти ти твърди че се "изолираш". Хора, които се интересуват от живота на другите и не гледат техния собствен обикновено не са от най-точните и не си заслужава да обръщаш много внимание на думите им. Както сама каза, всеки се изолира малко или много в ежедневието си, било то с книга, телефон или каквото и да било друго. Просто четенето излезе от мода и вече ние, четящите, сме странници, зубъри и така нататък. За жалост обществото изгражда такива стереотипи и хората, които се поддават на това влияние, започват да мислят по същия начин. Но.. това е, няма какво да променим. Просто ще го приемем. :)
    Радвам се, че още има хора, които мислят по този начин, защото вече бях започнал да губя надежда! Поздрави! :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахахах...
      Първо- личи, че напълно си проследил мисълта ми. Но явно не си я разбрал изцяло. Аз съм против всякакво разделение от типа четящ-нечетящ. Различни сме, но аз лично съм на мнение, че не различието ни прави аутсайдери, а ние самите влизаме в ролята на аутсайдерите. Просто е. Лично аз живея на принципа ,,И сам воинът е воин", а и колкото и да зависим от обществото... Винаги се появява нуждата за обявяване на автономност. Тук вече просто при нас, четящите, които бленуваме често-често за свободата, това желание е по-засилено, което и води до така нареченото аутсайдерство. Мен ако питаш- не си е болка за умиране в някои общества.
      За другото, което съм написала и ти си коментирал... Абсолютно правилно си ме разбрал и искрено се радвам, че сме на едно и също мнение по въпросите, които съм засегнала. Радвам се и че съм предизвикала мисъл.

      П.П. Искрено ти благодаря за това, че така подробно си представил мислите си. Огромна радост бе за мен да видя, а и изключително интересно да разбера мнението ти. :))

      Изтриване

I Dare You /Book Tag/

В превод : Предизвиквам те да... / Книжен таг / Привет! Септември е един от най-очарователните и плашещи месеци в годината. Осо...