вторник, 27 юни 2017 г.

Ревю: ,,Каин и Авел"- Джефри Арчър

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият - имигрант поляк без пукнат грош в джоба, двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство.

Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно.



За мен беше чест.

Това беше първото нещо, което си помислих, когато затворих за последен път тази книга. Прочетох я. И трябва да призная, че в мен остава една огромна празнота. Не, защото историята  е приключена. Не, защото авторът е написал нещо грешно. Празнотата в мен се дължи на чувството, което остана. Главните герои, господин Уилям Лоуел Каин и господин Владек Кожекевич (Авел Розновски), се превърнаха в част от мен. Те станаха мои приятели и не, защото бяха идеални, а защото бяха истински...

Може да ви се струва странно, но  наистина говоря за тези персонажи като за хора. Близо един месец прекарах в тяхната ,,компания“, проследих 60 годишната им история и всеки един сблъсък. ,,Запознах“ се подробно с техните навици, с техните привички, начини на поведение и ценности, верни приятели, любови и трудности. И мога да ви кажа едно- никога няма да съжаля, че послушах съвета на една жена (не мога да си спомня името ѝ, но стига тя да прочете това и да си спомни... БЛАГОДАРЯ!) и посегнах към тази невероятна, изумителна и неповторима история.
И нека най-после започна да ви представям книгата. Знайте, че е неимоверно трудно за мен. По-горе изложих причините си.


ИСТОРИЯТА
Невиждана. Неповторима. Уникална.

Не, историята не наподобява ,,Крадецът и просякът“. Няма нищо общо с размяна на места, размяна на жени или каквото и да сте си помислили.
Всичко започва на 18 април 1906 година. На тази дата авторът дава начало на разказа си с две раждания.
Жена, намираща се в Слоним, Полша, ражда сама край река. Няма кой да ѝ помогне и кому да стисне ръка. Със сетни сили тя успява да даде живот на едно дете. Дочуло плача на бебенцето, друго невръстно момче, ловуващо, за да изхрани многочисленото си семейство, спасява новия живот от сигурна смърт. И дава шанс на това дете, родено от никого, нямащо си никого и нищо, да живее...
На същата паметна дата, в другия край на света (Бостън, щата Масачусетс) се ражда наследникът на една от най-богатите фамилии- Уилям Лоуел Каин. В прилежно приготвено болнично отделение, с баща чакащ пред вратата и тръпнещ от очакване, и майка, която е обгрижвана от специално обучен персонал, Уилям бива роден. Натоварено още преди появата си с огромни очаквания и отговорности, детето се появява на белия свят. И с тази си поява, този нов живот поставя на плещите си очакванията на две фамилии, баща и започва да минава през пътя, който отдавна му е предначертан...
Годините минават и всеки един от двамата главни герои преминава през различни препятствия. Никога непритежаващия нищо Владек, успява да се измъкне от калта на живота, благодарение на огромната си упоритост и воля. Интелигентен и винаги надскачащ себе си, Владек показва на света какъв е всъщност. Благодарение на качествата си той получава възможността да живее в имението на барон Розновски. Баронът  търси дете, което да е в състояние да се конкурира със собствения му син- Лев. И открива търсеното в лицето на Владек. С течение на годините мирогледа на мъничкия Владек се разширява, културата му се обогатява, а чувството му на уважение към барона и на приятелство към Лев расте. Докато на прага не се появява истинската гибел- войната...
По същото време малкият Уилям Каин, наследникът на една огромна империя, се радва на всички блага в света. За Уилям е ясно едно- той трябва да стане банкер и да поеме контрол над банката, чийто председател е баща му- Ричард Каин. По нещастно стечение на обстоятелствата, обаче, малкият Каин трябва да поеме не само своя живот, но и отговорността за семейство Каин, много по-рано от очакваното...
Така започва. История за власт, богатство и неугасваща омраза. Неща, наречени живот. Съвпадения и невидима връзка, взаимно уважение и загубено доверие. И това е разказа за два живота, преплетени в едно.


СТРУКТУРА

Книгата е построена по един прилежен и определено удобен за проследяване начин. Авторът не изоставя никой от главните си герои. Успоредно с историята на Владек Кожекевич, читателят следи и тази на Уилям Каин.


СТИЛ И ТЕМИ

Стилът на Джефри Арчър ми беше нахвален. Но не и прехвален. Всяка една дума, която чух и прочетох за неговия стил на писане, бе оправдана. Джефри Арчър наистина е майстор на перото. Без заобикалки, но с необходимите за разказа описания, той напълно успя да ме плени. Героите са цялостно построени и напълно разгънати. Имаше моменти, когато съвсем неусетно прочитах по 60-80 страници (при положение, че нямах почти никакво време) и не спирах да прелиствам, и прелиствам... Лично аз заявявам: По-ненатрапчив и вълнуващ начин на изразяване не съм срещала. Имах шанса да се докосна и до оригиналния текст, но и преводът е на особено високо ниво.

,,Вдигна поглед и понечи да каже нещо, ала началникът на гарата вече се бе шмугнал в нощния мрак, където явно се чувстваше най-добре. Момчето се взря в очите на хората, които го подминаваха забързано. Същите очи, същият страх: дали някъде по белия свят имаше човек, който да е свободен?"

Темите, които засяга, и обстановките, които авторът обрисува в тази си книга, са наистина вълнуващи. От историческа и хуманна гледна точка. ,,Каин и Авел“ е книга, която обрисува периодите на две и между две войни, икономическия крах от 1929 година, както и близо две десетилетия, преминали под знака на Студената война. Но това в никакъв случай не е натрапено в разказа. Представено е по начин, който не предполага особена заинтересованост и знания от страна на четящия. Стига да се чете последователно човек несъзнателно може да научи любопитни факти за тези периоди.

,,-Ами ако ти умреш пръв?
-Не вярвай на всичко, което четеш в Библията.“


,,Каин и Авел" е роман, представящ 60 годишна история. История за двама души, родени в един ден и свързани помежду си от съдбата, и от взаимната си омраза. 
Препоръчвам книгата и вярвам, че това е четиво, което не бива да бъде пропуснато от никого.

С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.

понеделник, 12 юни 2017 г.

Важат ли различията, които сами си налагаме?


Читател. Дума, понятна на всеки. Човекът, седящ в автобуса с книга в ръка. Или пък зяпнал телефона си невярващо. Човекът, седящ на задния чин и притаен, сякаш очаква нещо или някого...
Ще ми се да ви разкажа за тези хора. За нас, четящите. В интерес на истината ние сме навсякъде. В близкото кафене, във физкултурния салон или пък в движение, бързайки да не закъснеем за особено важен ангажимент. И ние сме хора. Четем, но обичаме и да говорим. И не, не сме зубъри. Всъщност, често се случва четящ да изкара и някоя двойка. И рядко измежду нас се намират хора, които да се мислят за повече от останалите, само защото са отворили книга пред себе си. А и богатия речник не е заядливост. А мълчанието ни не е проява на високомерие...

И НИЕ СМЕ. ХОРА. КАТО ВСИЧКИ.
ТАКА, ЧЕ НЕКА СЕ УСПОКОИМ И ДА СПРЕМ ДА ТЪРСИМ СЛАМКИТЕ В ОЧИТЕ СИ.

Да... Хора и то като всички, но и различни.  Разликата се появява при разпределение на времето. Примерите са в ежедневието ни. Нека аз ви дам един такъв:

ПРИМЕР 1:

Голямото междучасие е време за почивка. И докато един обикновен, нечетящ човек би решил просто да почати с приятели, то четящия ще отвори книгата и ще открадне поне две прочетени страници.
Колко пъти си заклеймявал съученика си, който е отварял книга по време на почивката?
А колко пъти теб са те заклеймявали за подобно действие?
Ако отговора ти е ,,Николко. Подобно нещо не ми се е случвало.“, то аз ще ти отговоря: ,,Радвай се! Голям късметлия си.“

В интерес на истината съм попадала в особено смешни ситуации именно заради начина на разпределение на времето, който си налагам.  Не смятам, че часът /избран е на случаен принцип/ по музика, в който дори не се пее или учи история на изкуството, или въобще нещо, би ме обогатил особено. Защо да не отворя книгата тогава? Да, но пък се оказва, че това е проява на особена форма на изолационизъм. Съдя от коментарите на една моя съученичка, която не ми се ще да споменавам. Но пък... лично аз не виждам нищо лошо в това. Стига да се взрете можете да забележите как и нечетящите се изолират за известно време през деня. Със слушалки на ушите, чатене по телефоните, спане на работното място... И какво му е странно на това, че четящия отваря книга?! Нищо. Четящ-нечетящ... разликата е само в интересите на човека.



Не ми се ще да разтягам много локумите. Затова и ще ви кажа едничкото нещо, заради което написах всичко по-горе. Това, че човекът срещу/до/зад/пред теб чете (или пък ако ти си четящ-не чете) не бива да оформя граница на комуникация помежду ви. Четящите не хапем. Просто попрочитаме по някоя и друга страничка от книгата през междучасието. И лично аз никога не бих върнала човек, който ме е заговорил, та било то и по времето докато чета. Ами ти?

вторник, 6 юни 2017 г.

Circle Life TAG





Това е таг, който измислихме съвместно с една моя ,,колежка", а именно Йоана от Pice of Life . Йоана, имаш моите най-искрени благодарности за това, че ме направи част от процеса на измисляне. Беше изключително забавно, а резултатът се надявам да бъде оценен от читателите.



КНИГИ

1. Коя е първата книга, която добави към домашната си библиотека?




Това беше моята първа любов след като гледах екранизацията. Така, де... Самата книга е направена по филма Goya’s Ghosts“. В седми клас, след като ми препоръчаха филма, го гледах. Останах очарована от епохата, героите и ужасите, които видях. Месеци по-късно разбрах за книгата. И... просто знаех, че трябва да я имам.





2.  Креативен герой от книга, човек на изкуството.

Освен испанския художник Франсиско Гоя, представен в ,,Призраците на Гоя“?! Ами... Леонардо да Винчи участва като герой в поредицата ,,Орденът на асасините“, във втора, трета и четвърта книга. Също така Алксандър Сергеевич Пушкин, чиято съдба проследява Мария Марич в книгата си ,,Северно сияние“. А в моментът се сещам за Макар Нагулнов от ,,Разораната целина“, който пишеше от време на време по някой и друг стих. Рафе /Рафаил/ Клинче от ,,Железният светилник“...
Има още десетки такива герои, но не ми се ще повече да ви отегчавам.

3.  Любим цитат от не толкова любима книга.




,,Властта доказва собствената си мощ не иначе, а чрез особена злоупотреба, като коронясва някоя глупост с венеца на успеха, с което оскърбява гениалността — единствената сила, която абсолютната власт не може да засегне."






СЕРИАЛИ/ФИЛМИ

1. Екранизация по книга, накарала те да прочетеш самата книга.

Направо започвам да изброявам. Всеки филм/сериал от посочените, както и самите книги, са наистина незабравими. Препоръчвам и книгите, и екранизациите.

BlackBeauty
 ”Goya’s Ghosts” 
”Vanity Fair”
“The Mask of Zorro“ 
“Everything, everything“ /трейлър/
”The Borgias” 
”Game of Thrones” 



! Ако имате въпроси във връзка с книгите, чувствайте се свободни да ги зададете. 


2. Любима саундтрак към филм/сериал.

От сериала “Medici: Masters of Florence:


3. Любим актьор/актриса



Грант Гъстин

Накратко- той е невероятен актьор, чудесен певец и харесвам визията му. Грант Гъстин наистина умее да играе и това проличава във всяка негова роля. Дори и да играе ,,гадняра“-той успява да го направи по такъв начин, че да ме спечели.



МУЗИКА

1. Песен напомняща за книга.

Акапелното изпълнение на песента Old maui на The Dreadnoughts ми напомня за две книги. Първата е ,,Орденъта на асасините: Черният флаг“ от Оливър Боудън, а втората- ,,Наследникът от Калкута“ от Роберт Щилмарк.


2. Група/изпълнител, който ти е повлиял.

Не мисля, че има такъв. Тоест... има, но влиянието му е ограничено. Затова и смятам да не споделям.


3. Любима песен/Любим албум.

Две любими песни. Следя само 2-ма изпълнители и песните не са от тях. Цялата схема е много объркана. Затова и ви предоставям направо песните.

1. От сериала The Flash /,,Светкавицата“/, в изпълнение на Грант Гъстин:


2. Изпълнението е от сериала “Glee“ /,,Клуб веселие“/ на Дарън Крис и Крис Колфър, а песента е “Story of My Life“:


/оригинално изпълнение: One Direction /


! Посочи цитат от книга свързан с музиката.


,,Защото гневът беше за предпочитане пред празнотата; защото гневът и омразата бяха най-дълготрайното гориво в необятния мрак на отчаянието ми. Също като музиката."
- ,,Двор от мъгла и ярост", Сара Дж. Маас



Ще се радвам да разбера мнението ви относно тази публикация. Без значение дали е положително или отрицателно. Е, все пак се надявам тагът да ви е харесал. 

Тагвам: Сю / Queen of Lunae Libri / , Йорданка / All magical things in the books/ , Иван П. / The Bookish Paradise / и Вал /Чело коте книжки/, както и всеки който пожелае да направи тага.




Ревю: ,,Войната на розите: Буревестник“- Кон Игълдън #1

,,Сър Уилям, има моменти, в които Англия триумфира, и други когато...търпи провали. Устояваме и продължаваме напред. Не ни приляга д...