сряда, 31 май 2017 г.

Прелестта на месец май...

Месец май – това е любимият ми месец и изобщо любимото ми време от годината. Е, обожавам и октомври месец. Та да си продължа мисълта за май. Може би е заради пролетта и цветовете, може би, защото се стъмва по-късно, може би... Не знам. Просто е такъв. И знаех, че ще трябва да отделя специална публикация за май още в самото начало. Но не съм и предполагала, че този така прекрасен месец ще ми донесе толкова емоции и открития.

В тази публикация ще видите всичко, което ме впечатли през изминалите 31 дни. Като започна от прочетените книги, мина през най-прекрасните сериали, които съм гледала някога и невероятната музика, която открих и преоткрих.

Важно:  Подобни обобщения на месеците не съм правила. Не мисля да ми става практика. Тази публикация е предизвикана от желанието ми да споделя какво открих за себе си през този така прекрасен месец. Просто е. Затова и се надявам да внимавате докато четете това, което ще напиша. 
(тайничко се надявам и вие да опитате)


КНИГИ

/поради невъзможност от моя страна в този момент книгата ,,Наградата“ няма да бъде на снимката /

За жалост този месец не беше особено силен откъм количество. Книгите, които прочетох са 4. Що се отнася до качеството... Май ще е по-добре да обобщя и да ви препратя, ако имате желание да узнаете повече за четивата.

1. ,,Храбростта на Самурая“-Жозеп Лопес Ромеро
Това не е четиво, което можеш да отвориш в делник и празник. Това не е история, през която просто можеш да минеш...
Признавам, че останах особено впечатлена от ,,Храбростта на Самурая“. Самата история не се забравя. Не защото е различна, уникална и неповторима. Просто защото е истинска. И защото историята на самурая Кио се оказва част от историята на всеки. НА всеки, но не ЗА всеки. Имайте го предвид.

2. ,,Свят извън времето“-Лари Нивън
Това е книгата, благодарение, на която разбрах, че няма невъзможни неща. Моят първи опит в света на фантастиката. Четиво, което е влудяващо с величините на света, който представя. Нещо огромно и значително.

3. ,,Наградата“-Даниел Стийл
История за добротата въпреки ужаса. Вечната и неугасваща прошка. И живота.
Даниел Стийл, въпреки повторенията, които ме вбесяваха понякога наистина сериозно, а друг път просто ме разсмиваха, ме спечели с тази своя творба. Бих прочела и други книги от авторката. ,,Наградата", въпреки не реалния си сюжет, е някак близка до живота, който водим. Но... Със Стийл винаги ще си имам едно наум- четеш глава, оставяш книгата за час и тогава четеш следващата глава.

4. ,,Малкият принц“-Антоан дьо Сент-Екзюпери
Имах възможността отново да препрочета тази изумителна и просто неповторима книжка. Въпреки обема ѝ смея да твърдя, че съдържа повече смисъл от почти всички останали книги, които съм чела до този момент. Всеки път откривам нещо свое, нещо ново и най-важното-нещо истинско в това прекрасно четиво. Думите са излишни. Просто... Препоръчвам ,,Малкият принц“ от все сърце и знайте едно нещо:
,,Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."


СЕРИАЛИ

Това е може би моят голям БУМ! През месец май. Обичам да гледам сериали, но този месец просто беше неописуем. Попаднах на вълшебни, изумителни, затрогващи, интригуващи и незабравими истории, от които станах (е, на единия от сериалите все още съм) част. Те станаха част от мен.

ПРЕПОРЪЧВАМ!!!

The Flash
За сюжета:
Бери Алън е само на 11 години, когато майка му е убита в странен инцидент, а баща му е обвинен погрешно за убийството й. В наши дни той вече е пораснал мъж, работещ като криминалист в полицията. Бери Алън е обикновен човек, с обикновена работа. Вечно бързащ и вечно закъсняващ. Но никога не успява да забрави смъртта на майка си  и години по-късно Алън все още се опитва да разкрие истината за смъртта ѝ.
Докато криминалистът e в работната си лаборатория, в най-прочутата друга подобна лаборатория в града "Star Labs" се провежда експеримент, който не протича по план?! Последва експлозия. В резултат на това Бери изпада в кома за 9 месеца, а когато се събужда, открива, че животът му е променен завинаги.

The Flash е сериал, който гледам от април месец насам. И въпреки че повечето от дотук излезлите епизоди изгледах през април го добавям в май месец. Правя това, защото за мен историята се превърна в нещо ОГРОМНО в началото на май месец. Всички 3 сезона са спиращи дъха и просто изумителни! Признавам-колкото и да обичам да гледам сериали, до този момент ги гледах по-скоро по задължение, а не защото имах особено желание. Това се промени в мига, в който изгледах първите 6 епизода от 1-ви сезон само за 5 часа. 


''Glee'' 
 
За сюжета:
Един от главните герои Уил Шустър, учител по испански език, решава да възобнови предишната слава на гимназията Маккинли в Лима, щата Охайо. Шустър организира клуб, с цел да привлече млади певчески таланти. С цел веселие. Но  първите записали се в клуба са група   тийнейджъри, отритнати, неразбрани и малтретирани от съучениците си. Събралите се са просто ,,прекрасна" картинка. Скоро учителят успява да привлече и други ученици от гимназията. Постепенно членовете на клуба се превръщат в екип и си имат доверие, развиват имунитет срещу стереотипите в училище. И променят. Себе си и света си. Благодарение един на друг.

Glee е сериалът, който направи всичките ми предубеждения на пух и прах. След един определен епизод от The Flash, който беше направен като мюзикъл, аз просто реших, че имам желанието да гледам сериал-мюзикъл. След около две минути търсене в мрежата попаднах на други изпълнения на Грант Гъстин и то точно от сериала Glee. И първото, което чух ми беше напълно достатъчно, за да знам, че това е сериал, който трябва да гледам.Ето го и изпълнението:



МУЗИКА

Сега ще избера пет песни, които са ме впечатлили. Искам да знаете, че това за мен е изключително трудно, тъй като гледайки "Glee" аз създадох в телефона си албум с песни, които общо са с времетраене малко над 2 часа. И всяка една песен е грабнала вниманието и ме е впечатлила изключително много. 

Ще ви предоставя кавърите, тъй като на мен лично те ми харесват повече.
/няма да ги редя по последователност, защото и без това едва решавам кои/

1. "Teenage Dream"

2. "Call Me Maybe"

3. "Perfect"

4. "Live While We're Young"


5. "Somewhere only we know"



↶↷
 Това е любимата ми песен. И да, открих я този месец, но определено... това е песента:

Спойлер! - от "The Flash"


Надявам се публикацията ми да ви е харесала! Наистина. Стига човек да се замисли и да погледне света истински може да види и неговата прелест.

Кои са вашите открития през май месец? 
Бих се радвала да разбера. 

неделя, 28 май 2017 г.

Ревю: ,,Наградата“-Даниел Стийл

Когато немската армия окупира Франция през 1940 г., шестнайсетгодишната Гейл е съкрушена. Най-близките й хора са избити или депортирани...
Гейл се заема с рисковано начинание: става важен деец на съпротивата и спасява еврейски деца под носа на Гестапо.
Внезапно немският комендант й предлага да участва в изумителен, опасен план...
През следващите години тя успешно изпълнява тайни мисии за спасяване на френското културно наследство. А след края на войната я обвиняват в сътрудничество с врага. Изоставена и сама, тя започва нов живот в Париж, а оттам заминава за Ню Йорк. Бъдещето й носи огромен успех, любов и майчинство.


Но дали ще успее да избяга от духовете на миналото?


Дойде времето да разкажа за това четиво, с което побърках всички в интернет пространството. Е, не нося вина, че всички задават един и същи въпрос.
Какво четеш?


Днес съм тук, за да ви представя романът ,,Наградата“ от Даниел Стийл, авторка, с чието творчество се сблъсках за първи път. И трябва да призная- цялото четиво и изживяване бяха задоволителни. За мен.


↯↯↯

ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ...

 ,,Бяха побързали да я набедят за предателка и колаборационистка, но никой не се разбърза да я обяви за герой."

Романът е измислица. Имената, героите и цялото действие- всичко това е плод на въображението на Стийл. И  въпреки че виждаме нещо напълно измислено, можем да се сблъскаме с особено архиетипни ситуации. Любов, бедност, омраза, гняв, съчувствие, скръб, смелост... Всичко това, както и още много ситуации и емоции, са успешно преплетени в тази история. 

,,-Винаги трябва да се стремиш да правиш добро, Делфин. Не заради себе си, а за хората, които не могат да се справят без теб."




Годината, в която започва основното действие, е 1940, шест месеца след окупацията на Франция от немската войска. Историята представя особено болезнен и плашещ период от човешката история, а именно Втората световна война. В това особено бурно време, авторката проследява живота на франузойката Гаел де Барбет, момиче от аристократично потекло, живеещо с родителите си в семеен замък, близо до Лион.

Главната героиня е навършила 16 години. На тази така крехка възраст, тя е принудена да израсне по-бързо от очакваното. Гаел е нежно и красиво момиче, обгрижвано от своите родители, имащо спокоен, дори щастлив живот в провинцията. Всяка сутрин, преди да отиде на училище, Гаел се отбива в дома на най-добрата си приятелка- Ребека Фелдман, която има нещастието да е от еврейски произход. Гаел обича живота си, семейството и близките си и въпреки събитията, разтърсващи цяла Европа, тя живее сравнително нормален живот. Поне, докато най-добрата ѝ приятелка, заедно със семейството ѝ не биват отведени в концлагер. Именно това променя живота на Гаел, младото провинциално момиче, завинаги...

След като Гаел преживява първия сблъсък с жестоката страна на войната, животът ѝ се променя изцяло. Бавно, но сигурно, войната взима своите жертви. Не след дълго, по едно особено стечение на обстоятелствата, Гаел се присъединява към съпротивата и започва да спасява човешки животи. По-късно, благодарение на чудната игра на съдбата, Гаел има шанса да участва в един изумителен план. За да разберете какъв и какво се случва по-нататък в историята, ще трябва да прочетете книгата.


Всичко това е разказано в ретроспекция. В наши дни Гаел  е на 95 години. Възрастна жена с неописуем чар и дух. Цялата личност на главната героиня и проследяването на нейния живот наистина интригуват съзнанието на четящия.

,,Никой не можеше да я научи, нито да я превърне в това, което не искаше да бъде или не усещаше със сърцето си."

↜↝

Трябва да призная, че лично на мен книгата ми хареса. Стилът на Даниел Стийл е непретенциозен. Авторката проследява историята плавно и гладко, без излишни подробности. Но ще трябва да ви призная и нещо друго- подробностите ми липсваха. Понякога имах чувството, че всичко е написано отгоре-отгоре. Книгата е написана по особено синтезиран начин. Някак строго установен. Често в самата история срещах едни и същи думи и изрази, което не ми се понрави особено. 


Още един проблем за мен бе това, че в книгата, поне що се отнася до героите, се повтаря едно и също. Ако не се чете последователно и се прави известна пауза между главите не е толкова отявлено. Но когато се прочетат, да речем 50 страници, в рамките на половин час- повторението е дразнещо. Самият начин, по който е написан романа, позволява на четящия да чете бързо. {за два часа достигнах рекордните  (за толкова кратко време) 85 страници}

Бих искала да споделя с вас и това, че смятам, че героите бяха добре изградени. Нормални хора, с нормални идеали и цели. Дали добри или лоши, героите имат своите причини (та било то и неоснователни) за поведението си.



Радвам се, че прочетох книгата и успях да проследя историята на изумителната в своята скромност Гаел де Барбет. ,,Наградата" остави в мен приятно усещане за завършеност. Смятам, че бих посегнала отново да чета творба на Даниел Стийл.


,,Наградата“ от Даниел Стийл, е роман, който разказва напълно измислена история. И въпреки въображаемия сюжет, авторката успешно преплита живота на всеки един от нас и емоциите, с които се сблъскваме всеки един ден. Историята показва доброто в човека въпреки терора. Доброта, преплетена с ужас и любов, обвързана с омраза. Препоръчвам романа.


С искрени благодарности на издателска къща Бард за предоставената възможност.

неделя, 21 май 2017 г.

Ревю: ,,Свят извън времето“-Лари Нивън


Имало едно време един мъртвец… Само че пред смъртта той предпочел вледеняващия студ на хибернационната камера. А когато отворил очи, рулетката на живота го запратила на шеметно пътешествие до центъра на галактиката.
Три милиона години по-късно Джеръм Корбел отново се връща на Земята, но светът, който му предстои да открие е прекроен от божията ръка. За Корбел — мъртвецът от далечното минало — това е само началото…



Преди същината на ревюто бих искала да ви кажа- горда съм от себе си. Това е първият ми досег до книга от жанра фантастика. За мен беше трудно, на места болезнено, но веднъж щом осъзнах, че няма нищо страшно в жанра, успях да се съсредоточа и да разбера същината...


СЮЖЕТЪТ

,,Свят извън времето“ е книга, причислена към жанра фантастика. Въпреки това в нея се наблюдават и типичните за приключенския жанр елементи. Самият автор се е съсредоточил основно върху действието (предполагам, че това е нормално за жанра). Историята е строго определена и последователна. Сюжетът е ясен, което ще рече-лесен за проследяване.


Имало едно време един мъртвец.

Всичко  започва с разказа за един труп. Труп, който 220 години преди началото на самата история, e бил личност на име Джеръми Бранш Корбел. Така е до 1970 година, когато открива, че е неизлечимо болен. Научавайки за болестта си Джеръми е изправен пред две възможности- да умре или да се съгласи да го замразят с надеждата в далечното бъдеще хората да открият лек за заболяването му. И той избира живота. 


,,-Повярвали сте в нещо и смъртта не ви е изглеждала толкова страшна."

Всичко по-горе описано е разказано в ретроспекция, което на мен ми се понрави особено много.
Самата история започва през 2190 година, когато управляващият по това време човешки орган, наречен Държава, предоставя възможността на Джеръми Корбел да живее. Но за да разполага със свободата и живота си, Корбел е длъжен да изпълни една мисия- да предприеме опасно космическо пътуване до Слънцето.
Така започва обучението на главния герой за рамър (пилот на звездолет) с цел изпълнение на мисията. Седмици след началото на подготвителната програма Корбел е готов да предприеме пътуването. И го прави. Само, че целта на пътуването е изместена...
Накъде? Кой? Защо? Какво се случва? Е, за да разберете трябва да прочетете книгата.



ГЕРОИ

Ще ми се да кажа, че героите бяха чудесно развити. За жалост не мога да го направя. През цялото време имах чувството, че героите не са от особено значение. Те са представени само повърхностно. Може би самата идея на романа не позволява подобно нещо? Или самият жанр?
Всеки един от героите следва своя цел (няма как да говоря за много цели). Един се стреми към безсмъртие. Друг-към младост. Трети -просто желае да оцелее. Еднакво и същевременно толкова различно...
Ще се опитам да ви представя тримата герои, които лично мен ме впечатлиха, а и играят основна роля  в действието.

/следващите изображения ще бъдат неясни, тъй като самата аз не успях съвсем да си представя външния вид на героите/




Джеръми Бранш Корбел е героят върху, чиито приключения, мисли и постъпки се съсредоточава разказа. Способността му да се приспособява, както и приключенският му дух (който не е неизчерпаем) са забележителни. Няма как да не бъде забелязан. Той е силен, не особено смел, но притежава особено остър ум и неугасващо желание за живот. Интересен образ, наистина.

,,Нищо в обкръжаващия го свят не беше негово."




Пирс (Пирса) е контрольорът, който вдъхва живот на главния герой от името на Държавата. Той е от помощ на Джеръми Корбел през по-голямата част от неговите пътувания. Самият Пирс е по-скоро продукт  на Държавата и пряко подчинен на нея, той играе жизнена роля в историята.

,,Изолационизмът, който наричате усамотение, е отминал етап. В наше време не разполагаме с достатъчно място за подобни увлечения, нито пък имаме такива наклонности."





Мирели-Лира  Зиилашистар (Норна) е героиня, която се появява по-късно в историята. Тя е силна жена, съсредоточила цялото си внимание и съществуване в една цел- младостта. Мирели-Лира идва от далечното бъдеще на главния герой. Тя е поданик на Държавата, на която дължи живота си Колбер. Само ще кажа, че лично аз бях заинтригувана от романа едва след нейната поява.
,,И аз бих искала да си ида у дома. Но не можем. Ще трябва да построим нов дом."


,,Свят извън времето“ е книга, която заслужава отделеното ѝ време. Това е разказ, който ни отвежда в едно алтернативно бъдеще, изпълнено с изненади (приятни и неприятни) и приключения, които понякога са забележителни със своята нелепост. История, която развихря фантазията до крайна степен и кара четящия да прелиства страница след страница, докато не стигне до края на историята. Смятам, че би се харесала на хора, склонни да приемат новото и различното.


Изображения: 2,3,4,5

петък, 19 май 2017 г.

Нежността в думите... #3 /В новото./


Здравейте!
Днес идвам при вас с третата част от серията публикации този месец, а именно- ,,В новото.“. Този път реших да представя отново нежността в думите. Но думите ще са от творби, които почти никой не познава...
В тази своя публикация предоставям съвсем малка част от творчеството на съвременни интернет писатели. От известно време наблюдавам тяхното творчество и мога да кажа, че творбите им ме пленяват. С един от тях имам и честта да се познавам лично. Стиловете на писане са коренно различни, това може да ви се стори странно. Е, надявам се да е странно-приятно и всеки един от вас да намери нещо за себе си.
Правя всичко това, защото смятам, че това са хора с особен талант. Писатели, чието изкуство трябва да достигне до повече хора. Защото думите им, преплетени с тях самите, създават нещо красиво, нещо нежно, нещо... истинско.

Бих искала  да благодаря на тримата писатели, които ми позволиха да споделя частица от невероятното им творчество. И тъй като искам по-голяма част от творчеството им да достигне до теб, читателю, ще предоставя като допълнителна информация интернет мрежа, чрез която можеш да се свържеш със съответния автор.

Приятно четене!



/материалите са подбрани от авторите/ 


➶➴



Гората глухо носи ехото на воя.
Кръвта разплисква се в пороя.
-Защо отне ми ти ловецо моята царица?
Да търся, да се скитам сам в горите?


Глава наведе едрото животно.
Ръмжейки. Тихо, но ядосано.
-Вървя, разхождам се в горите с пушка.
И ножа чака някой да намушка.



Една ми радост на света остана.
Да нося аз трофеите зарана.
-Бягай бързо! Ще те хвана.
Съдбата вече ти е начертана.


Няма никаква причина да остана.
Ловецо, как ще те прихвана.
Хукна той с всички сили.
Пътят с изход да издири.

А самецът над вълчицата седеше.
И над нея той трепереше.




Автор: Кармела




↫↬


,,На мама."

Усмивката широко се простира на кръглото лице.
Очите ти като перлини срязват моето небе.
Косите ти да галя с моите ръце, с усмивка блага да милвам твоето сърце.
Майчице моя, едничка си ми ти.
С твойта красота безценна убиваш всичките жени.

Автор: Елизабет Н.
За повече: Write and live


↶↷



,,Самодива"



Нежното сияние го привличаше, теглеше го все по навътре в гората. Не виждаше къде стъпва, минаваше през бодливи храсти, паднали клонки, листа, но не усещаше нищо. Болката по ръцете и краката му бе временна, ала тъгата бе жигосана с нагорещено до кърварочервено желязо право върху раненото му сърце. Кървящо, изстрадало, то търсеше изцерение. 

И най - накрая го намери.

С треперещи пръсти той отмести натежалия клон и ахна. Бе стигнал до светлината.

Седмица по-рано


- Тя е мъртва, разбери го. Мъртва е.

Алексей отказа да разбере. Той знаеше, че любимата му е жива и здрава. Все пак щеше да усети, ако нещо не е наред, нали? Липсата й го подлудаваше.

От месец не бе виждал нежното й бяло лице, красивите сини очи, така весело блещукащи на лунна светлина, червените устни, винаги извити в усмивка, поруменелите й от работа бузи, изписаните вежди и дългата смолисточерна коса. Как обичаше да я гледа! 

Вечер, когато клепките й натежаваха и тя потъваше в спокоен сън, той обичаше да я наблюдава. Светлината от свещите хвърляше сенки върху лицето й, игриво проблясваше в косата й, която той толкова обичаше да гали и докосва. 

А на полето, когато всички неуморно се трудеха под лъчите на парещото слънце, тя пееше. Нежен, силен, ясен, гласът й достигаше до най-съкровенните му кътчета, изкарваше въздуха от дробовете му и избиваше всяка мисъл от главата му. 

И сега я нямаше. Мъртва казват, отвлечена и убита в гората. 
Не! Не бе вярно. Сърцето му щеше да отбележи липсата й, а то мълчеше в напрежение, в очакване на нещо.

Месец по-рано


Алексей с нетърпение очакваше да се прибере в колибката, където красивата му невеста го чакаше. Днес тя не бе на полето заедно с всички, защото бе прекалено бледа и не можа да вдигне глава от леглото. Той я целуна преди да тръгне и тихо затвори вратата след себе си, за да не я събуди от неспокойния й сън. Тя като че не чуваше проскърцването на дъските, звуците, долитащи от животните навън и подвикванията от полето. Уви комат хляб и малка буца сирене в една кърпа и бързо излезе навън с мисълта за връщането си обратно у дома. При нея.

Лятото бе към края си, а те продължаваха да жънат златните класове пшеница. Още седмица и есента щеше да донесе веселите си багри, ала за Алексей и останалите жътвари есента означаваше следващата задача - засяването на новите зрънца пшеница.

Но той не мислеше за тежката работа, която го очакваше. Алексей бе млад и закален от тежката работа, а игривите задявания на момичетата му показваха, че харесват черната му коса и тънки мустаци.

Когато поиска ръката на Неда, не очакваше, че с всеки изминал ден любовта му към нея ще нараства все повече и повече. Той бе объркан от силните чувства, които изпитваше към чернокосия си ангел. Ала знаеше, че тя бе само негова и той бе само нейн. Това му бе достатъчно.

Следван от песните на момите жътварки, най-сетне се прибра. 

Неда я нямаше.
5 дена по-рано


Неда, Ивана и най-младото либе в селото, Мима - три работливи, красиви, млади и силни невести изчезнаха. Първа бе жената на Алексей, след седмица Иванкината щерка, а след тях участта им последва и Мима.

Безплодните търсения на момичетата караха секундата да изглежда като век. Цялото село бе потънало в скръб, забравило що е надежда. Много семейства не напускаха домовете си от страх, че техните деца ще бъдат следващите липсващи. Много семейства забравиха как да се усмихват. Много семейства се отказаха. 

Но не и Алексей. Той продължаваше да търси, вдъхваше сили на изморените младежи, търсеше ли, търсеше. И намери иглата в купа сено.

3 дена по-рано


- Самодиви! - кметът тежко се облегна на неудобния стол. Той бе мъж в средата на 40те години със силно зачервено лице от нерядкото повдигане на бутилката и големи, рунтави мустаци, които често обичаше да засуква. Сега на червендалестото му лице бе изписана истинска тревога. 

- Самодиви, самодиви. 

Изречена бе окончателната присъда. С тези думи в малката кръчма, сега пълна с млади семейства, мъже, жени и деца, избухна невъобразим шум. Възрастните се покръстиха в ням ужас.- Как самодиви? В наше село таквиз чудовища не е имало!

- Дядо попе, имало е. И ще има. Мислех барам нас да не подгонят, ама нейсе.

- Мълчи кмете. Да чуем тоз какво е намерил.

Алексей притихнал, наведе се и извади от голяма кожена торба бяла одежда, помачка я малко в ръце и я хвърли на масата.
- Одежда на самодива. Сам я намерих близо до гората, до поточе. Сам бях, никой около мен нямаше. Грабнах я и побягнах.
Кметът цъкна с език, помисли и бавно обходи с поглед хората около себе си. С поглед накара Алексей да вземе дрехата.
- Лошо си направил, момче. Който вземе одежда на самодива взима и нея самата, ала те не са добри жени. По-лоши от вещици са тез неземни красавици. Ала къде е момата? Взел си й сянката, би трябвало да дойде да ти пристане.
- Усещам аз една тъга в гърдите. Все едно камък имам, воденичен. Ала не е моя тая мъка. Пък и моя да е, аз ще я изтрая. Все едно разделен съм с крайник, нещо липсва, не е Неда.
- Самодивата синко, самодивата. Вика те.
- Отивам тогава! Нека ме убие, аз без Неда не живея, ходя, дишам, ама не живея!
- Тръгвай, щом така си намислил. Само знай, момче, че пред тези чародейки и самия Дявол бяга като от тамян.

20 минути по-рано


С разтуптяно от мъка сърце навлезе в мрачната гора. Чу смях, гайди и музика още в началото, но решително стисна меката бяла одежда и продължи. Навлезе в тъмнината, която всякаш пулсираше около него в своя вечен ритъм, приканваше го да навлезе в дебрите й, да опознае тайните й. Ароматът на нощ се просмука в дрехите му, аромат, колкото непознат, толкова и прекрасен. 

Откри пътечката, водеща до онова малко поточе. Кой знае, може би пътя водеше към смъртта му? А какво бе животът му без Неда? Без този ангел, който даваше смисъл на всички онези безмислени дни? Без повече да зърне милата й усмивка, черните коси, бялата кожа? 

Изведнъж усети присъствието й. Политна назад, главата му се изпразни от мисли, краката му сами поеха пътя. Усещаше как душата му се пръсва. 

Алексей видя сиянието. Това бе края на пътуването му. Като малка пеперуда, видяла нощна лампа, той се запъти към своята Обетована земя със сломено сърце и очи, замъглени от сълзи.



Сега


Поточето ромонеше нежно, разделяйки малката полянка. Лунната светлина весело надничаше между клоните на старите дървета, осветявайки нея. Нея.

Алексей тръгна напред, оставяйки след себе си капчици кръв от изранените си крайници.

Във водите се къпеше тя. Прекрасна в своята голота, огрявана не само от луната, ами и от своя вътрешна светлина. Черните й коси се стелеха назад като прекрасен водопад, черни като най-тежко кадифе. Очите й весело се смееха, сини като цвета на небето в горещ юлски ден. Пълните й устни бяха повдигнати в красива усмивка. Ръцете й бяха протегнати напред в очакване, пълните й гърди се спускаха и повдигаха бързо от вълнение. Това бе тя. Любовта на живота му. Смисъла на съществуването му. Съпругата му. Самата тя. Неда.

Той знаеше, че ако и върне бялата, непорочна дреха ще умре, гледайки я в очите. Ала той не можеше да откъсне поглед.

С няколко последни крачки влезна в потока и нахлузи одеждата през главата й.

Неда обви ръце около него. Вече никой не изпитваше тъга, нито болка. Имаше смисъл само безсмъртната им любов. 
С последен взор в очите й Алексей я целуна меко, нежно. Засмяна, Неда го стисна още по - силно.
Нима има по-красива смърт от това да си в прегръдките на любимия човек? За Алексей нямаше. Този момент, тази целувка, тази новопревърнала се самодива - само те имаха значение. За него те бяха късче от Рая.
Двамата блажено въздъхнаха и потънаха във водите на бистрото поточе.


Автор: Никол Стоичкова


Надявам се публикацията ми да ви е накарала да се задълбочите и да видите колко млади и все още незабелязани таланти има...

събота, 13 май 2017 г.

Ревю: ,,Храбростта на Самурая"- Жозеп Лопес Ромеро

Можеш ли да победиш страха, ако смелостта те е напуснала? Как да се сражаваш срещу невидим противник? Възможно ли е да се изгради дворец върху опустошена земя?
Тези въпроси измъчват младия брокер Вал, чийто живот е на път да рухне, смазан от тежестта на битието.
На друго място и в друго време подобни мисли изпълват съзнанието на самурая Кио. Объркани и изпаднали в безизходица, двамата- брокерът и самурая, трябва да намерят пътя към единственото нещо, което може да им помогне да продължат- храбростта.







Днес пиша, за да ви представя един невероятно вдъхновяващ разказ, който със своя смисъл буди интерес. Впечатлена съм от ,,Храбростта на Самурая", четиво от което не очаквах особено много. Тази книга ме накара истински да вникна в значението на думата ,,страх“. Накара ме да се запитам: Какво е ,,страх“? Страхувам ли се? Има ли човек, който не изпитва страх?

Пиша сега не за да ви разказвам надълго и нашироко за сюжета. Самият сюжет в книгата стои на заден план, явява се като тапет на особено внушителни мисли. Авторът съсредоточава разказа в разнищването на тази така терзаеща ни емоция-страха. Това е разказ за първичния страх, но и за вторичния такъв. Несъзнателният, но и съзнателният. Ромеро разгръща мислите си пред погледа на читателя и то с наглед една незабележима и незначителна история. И кара четящия да се замисли...

,,Възможно ли е да започнеш нов живот, когато бронята ти е пробита от вражеска стрела, а мечът – прекършен?“

Историята се основава на истински случаи и повечето герои притежават отличителните белези на реалносъществуващи лица, но сюжетът е измислен. Самата книга дава отговор на множество въпроси, сред които е и един от най-значимите: 

,,Възможно ли е чрез нови форми на смелост да се превъзмогнат новите страхове, породени от съвременното общество?“

,,Храбростта на Самурая“ е книга, която представя историята на самурая Кио, преминаващ през множество перипетии, докато накрая достига до същността на търсенето си. Открива отговорите на десетките въпроси, които го измъчват. Въпроси, измъчващи и нас до известна степен. А отговорите зависят от всеки един.


Човек може да пребори страха. Страхът владее съзнанието на човека само, докато му се позволява. Веднъж преборен, той вече не е заплаха. 

А как осъзнава това? Е, за да разберете трябва да прочетете книгата...


Лично мен винаги ме е вълнувала тази емоция-страхът. Страхът, преплетен с храбростта. И истината е, че книгата ме намери съвсем навреме. Историята е представена като притча и е съсредоточена върху страха и това как може да се пребориш с него. Героите и сюжетът не са важни, те не играят основополагаща роля. Целият разказ се основава на метафората, което позволява на самия читател да отговори на собствените си въпроси напълно свободно. 
Докато четях аз изпитвах нуждата да спра и да помисля. Без значение дали по средата на главата или на последните две изречения. Книгата изисква цялото внимание на читателя, защото всяко изречение играе особено важна роля в изграждането на идеята. Дори и наглед най-незначителното. 
Самата история не е уникална и неповторима. Но мога да ви кажа със сигурност едно-вдъхновяваща е, истинска. Задава хиляди въпроси, кара читателя да си зададе още цяла лавина въпроси. Можеш ли да се пребориш със самия себе си? Можеш ли да превъзмогнеш препятствията?

,,Не знам. Знам само своята история, която е подобна на милиони други. Най-обикновена история.“


За оформлението

Самата книга е чудесно оформена. Преводът-забележителен, на моменти-забавен. Има няколко грешки, които са несъзнателно направени. Не са страшни. Леко разминаване и объркване на словореда, което се коригира автоматично от четящия и тук-таме по някоя объркана буква. Така, че не се чувствайте притеснени от това. 


,,Храбростта на Самурая“ е метафоричен прочит на живота на всеки един от нас. Книга, която разглежда едно особено чувство-страхът. Притча за смелостта въпреки или по-скоро заради страха. Препоръчвам четивото. Особено на хора, които се чувстват изгубени и безцелни. Защото освен страхът, чрез книгата може да се прозре истината за същността на света ни. 


С искрени благодарности на издателство SkyPrint за предоставената възможност.

I Dare You /Book Tag/

В превод : Предизвиквам те да... / Книжен таг / Привет! Септември е един от най-очарователните и плашещи месеци в годината. Осо...