сряда, 26 април 2017 г.

Ревю: ,,Гневът и зората"- Рене Ахдие

Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.


Първо искам да ви кажа- знам, че книгата е много често коментирана. Наясно съм, че това е едно от заглавията с особено голяма популярност. Предполагам, че на повечето от вас вече им е досадно да четат, но аз не нося вина за това. Определено ,,Гневът и зората“ е наистина нещо ново за мен, нещо, с което лично аз не се бях сблъсквала до този момент. Затова и искам да пиша за книгата. Но... Въпросът е, че ми е много трудно да говоря за нея. По-трудно от обикновено, защото историята ме накара да видя нещата под различен ъгъл, да видя красотата в чувствата на човека... 

Допълнение: Пиша това ревю три дни след като прочетох книгата. Особено трудно е за мен да коментирам, защото всичко е малко и нищожно в сравнение със света, обрисуван от Рене Ахдие.


↺↻

Някога имах хиляди желания,
но всички те изчезнаха
в едничкия копнеж да те познавам.

Джалал ал Дин Руми



СЮЖЕТЪТ

Историята е вдъхновена от класическите приказки от  ,,Хиляда и една нощ“. Предполагам, известно е на повечето, които четат това. ,,Гневът и зората“ се явява като преразказ на един незабравим, вечен романс.
Шахризад, главната героиня, отива в палата на известния с жестокостта си халиф на Хорасан, момчето убиец, чудовището- Халид. Действията на Шахризад са подтиквани най-вече от омраза, от жажда за мъст. След убийството на най-добрата ѝ приятелка (Шива), тя взема решението да се откаже от всичко, което има, за да не позволи някой друг да изпита нейната болка. Това ѝ решение я води до палата на халифа, позволявайки ѝ  да види и усети един неимоверно различен свят от всичките ѝ представи...
В сюжета успешно са преплетени  някои фантастични елементи, интригуващи съзнанието. Авторката представя на читателя нещо ново, неимоверно силно и вълнуващо... Започвайки като преразказ на  ,,Хиляда и една нощ“ постепенно историята се измества към самите герои. Неусетно пред погледа на читателя се разкрива неимоверната красота на едно могъщество, една пълнота и цялостност. Но всичко това е преплетено с мистерия...
А любовта съществува с едно условие.

ЕДИН ЖИВОТ ЗА ЕДНА ЗОРА...



ОПИСАНИЯТА

Отделям специално място на описанията, които особено много ме впечатлиха. Наистина. Първите 50 страници изпитвах особено затруднение именно с тях, признавам. Виждаха ми се някак  тромави, нeособено изпипани.
Постепенно успях да се отпусна и да видя красотата в тях, да ги усетя и да свържа природата с човешката страст. Картините са представени по един ненатрапчив начин, който носи лекота. С течение на времето, отпускайки се в историята, аз видях прелестта на песачинката, която профучава покрай ухото на някой от героите. Природните картини са наистина интригуващи. Леки, преплетени с действието и не изпадащи в обяснения, те носят едно чувство на спокойствие у читателя.


Строежът на романа е особено интересен. Диалозите са преплетени с описания, които с малко думи, предават огромното значение на изобразеното. Някак... аз лично потънах в творбата. Изцяло. И започнах да виждам гнева в очите на героя, заплашителната му позиция, гордостта, която показва. Също така усетих красотата на зараждащата се емоция, копнежа.  Почувствах надеждата, която носеше у героите всяка зора... Определено и най-дребното описание носи нещо могъщо със себе си.  



ГЕРОИТЕ

Ах... Има поне 7-8 герои, които много бих искала да ви представя накратко. Но ще отделя особено внимание на тримата герои, които наистина много ме впечатлиха. Говоря за Халид, Шахризад и Тарик. С няколко изречения ще се опитам да обрисувам и двамата герои, които успяха да предизвикат емоция у мен, извикалите усмивка на лицето ми- Деспина и Джалал.



Халид ибн ал Рашид е може би напълно достатъчен, за да се влюби човек в историята. Е, за мен поне беше. Неговата тайнственост и сила, неговите чувства, положението, в което се намира, бариерата, която е поставил... Думите и мъката, които усетих като свои... Много ми е трудно да ви го опиша. Той е въплъщение на самоконтрола и на всичко, което аз някога съм искала да бъда. Неговите чувства, копнежа му и най-вече болката му са наистина привличащи. Аз обикнах Халид. Смятам, че никога няма да мога да го забравя.

,,Любовта е... само сянка на моите чувства.“



Шахризад ал Хайзуран е една забележителна героиня. Честна в омразата си. Неимоверно трудна за разбиране. Желанието ѝ да не се предава, да не забравя, поведението и във всяка една ситуация, и най-вече-мислите ѝ, са интригуващи. Тя е една от малкото забележителни героини, с които съм имала възможността да се сблъскам до този момент.


,,Защото той не е чудовището, за което го мислех.“




Тарик Имран ал Зияд е особено интересен герой. Тласкан от любовта, която изпитва към Шахризад, всепоглъщаща и всеотдайна. Той се отдава на емоцията, на мига. Иначе казано- нагледно е пълната противоположност на Халид. Тарик е отворен към света, бунтуващ се, човек на действието. Отдава се изцяло на емоцията, ръководи се само от мига. И все пак... не го виждам като отрицателен герой. Той обича. Иска да обича и го прави. Но не и по онзи начин...



,,- Тарик, защо правиш това? Защо водиш тази битка?
- Защото я обичам - отвърна Тарик, без да се колебае.
- Но... защо я обичаш?
- Що за смешен въпрос е това.
- Не е смешен въпрос. Много прост въпрос е. Трудността се крие в отговора му. Защо я обичаш?

- Защото... - понечи да отвърне Тарик и потри врата си. - Защото всичките ми най- хубави спомени са свързани с нея. Страдах заедно с нея. И... заедно се смеехме и без причина.“

***

Деспина е робиня с особено свободолюбив дух. Смела и достойна за уважение. Истинска и цялостна героиня.

Джалал ал Хури е героят, който със самата си поява ме спечели. Сякаш... Просто се получи. Той е твърд по характер, неподдаващ се на заплахи. Джалал е наблюдателен, внимателен и просто уникален, що се отнася до поведение. 



Бележка: Някои от героите не бяха добре разгърнати. Появиха се и изчезнаха в пространството без следа. Щеше ми се да разбера повече за тях. Надявам се в следващата книга да имам тази възможност.


,,Гневът и зората“ от Рене Ахдие е роман, представящ красотата и грозотата в света. Зора, носеща надежда и страх, копнеж и ужас. Тази книга представя свят извън познатото. Емоции, които си неспособен да изкажеш за думи. Дълбочина, която оставя след себе си много въпроси... Всичко. Препоръчвам книгата. 



Снимков материал: 2, 3, 4, 5

Искам искрено да благодаря на Ивета Томева, която ме подтикна да прочета тази книга. Благодаря ти за това, че ми я препоръча. Благодаря ти за това, че ми предостави книгата.Благодаря, че се опита да ми обрисуваш поне една малка звезда в безкрайното нощно небе.  И най-вече - благодаря за това, че не спираш да вярваш...

6 коментара:

  1. И аз ти благодаря..."за всичко".Много ми е мило на душицата като знам, че я прочете.

    ОтговорИзтриване
  2. Гери, ревюто ти е просто удивително, определено скоро трябва да прочета книгата! Начина по който представи книгата е неописуем и стила ти на писане много ми харесва! Продължавай все така да пишеш и споделяш в блога си!^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами аз си мислех, че вече си я чела! :D Е, нищо. Определено книгата си струва времето и смятам, че ще ти хареса. Без условия и без всякакви излишни думи ти казвам: ЧЕТИ! ^^

      Изтриване
  3. Прочел съм книгата и честно мога да кажа, че не ме впечатли толква колкото вас... Ще започна с детайлите... Те просто са много малко. Съжалявам, но един два реда обрисуване на обстановката... не помага. Не мога да вникна в самия свят. Героите също не ми се струват хубаво развити. Може би просто съм имал други очаквания, или версията на книгата, която прочетох не е ... пълна. И докато началото е странна версия на 1001 нощи, пак в старо време, но разказана по модерен начин, то края е магическа буря. Имам чувството, че бащата на Шахризад (Можеха спокойно да сложат името Шехерезада, защото Шахризад е ... Нямам идея какво е, но редактирах и смених името навсякъде) можеха спокойно да го оставят да си почива в васалството на бащата на Тарик. Като цяло мога спокойно да дам на книгата 2, 5/5 за старание.
    Лично мое мнение!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ясно е, че е Ваше. Лично аз не бих ви се разсърдила, нито бих започнала да Ви убеждавам. Аз съм другата страна. Обикнах книгата. Детайлите са малко, но за мен-напълно достатъчни. Лично аз не изпитвам нужда от поредицата от типа ,,Песен за огън и лед", 5 тома, от които 4 са описания. :D Някои от героите не са особено развити, признавам. То съм го и казала, де... И все пак, основните трима и особено моят любим Халид са страхотно развити. Мистерията около него и как самият читател трябва да се съсредоточи, за да нареди пъзела ми допадна. Не е много описателна, но пък невероятна в своята сбитост. За мен. Що се отнася до имената на героите... Не мога да кажа нищо. Не съм писала романа. Лично аз не изпитвам абсолютно никакво затруднение с имената им, но пък това си е изградено с времето при мен.
      Да приключа. Радвам се, че сте си изказали мнението. Това, че се разминава от моето само ме кара да търся повече... Благодаря. :)

      Изтриване

Being nice SUCKS!

Гадно е да бъдеш добър! Понякога това се превръща в неоспорим факт. И не само що се отнася до книгите. Добротата предполага безкористн...