събота, 29 април 2017 г.

First date book TAG




Привет, приятели!
Ще ми се да приключа с месец април, за мога да се подготвя за едно спокойно начало на  месец май. Затова и днес ще изпълня задачата, която ми беше възложена. Искрено благодаря на Лунната Мечтателка и Йорданка К., които ме отбелязаха и така ми предоставиха шанса да изпълня този таг.





А сега да ви представя с няколко изречения идеята на тази публикация. Този така наречен First date book TAG е свързан с първите срещи. И тъй като аз пиша за книги, предполага се, че тагът е свързан с книгите. Ще говоря за онези четива, които са оставили следи, онези, които са останали в съзнанието ми... Надявам се сред това, което ще посоча да намерите и вие нещо свое, нещо, което да събуди желанието у вас да разберете повече...


 ⤸⤹

 The awkward first date
Книга, която определяш като ,,Не е лоша“, но знаеш, че не блести особено ярко.





Може би това е последната книга от поредицата ,,Орденът на асасините“- ,,Подземен свят“ от Оливър Боудън. Бих казала, че историята просто се изтърква. Все пак 8-ма книга, която почти се припокрива с основната идея на предишните.






↪ The cheap first date ↩
Книга, оказала се по-лоша, отколкото сте очаквали.





И тук идва времето да спомена книгата ,,Булевардът на лъжите“ от Силвия Кристъл. За тази книга нямах никакви очаквания. И все пак се оказа по-лоша от всичките ми кошмари. Действието беше покъртително дразнещо, диалозите-крайно неподредени, с тук-там нахвърляни мъдрости, които нямат нищо общо с темата на разговор... Не желая подобно нещо дори на най-върлия си враг.




↪ Well-prepared first date
Книга, която се оказа по-добра от очакваното.

О, много са книгите. Основно препоръчани. Подходих скептично, но после ги обикнах истински. Това са: поредицата ,,Песен за огън и лед“ от Джордж Р.Р. Мартин, ,,Въглен в пепелта“ от Сабаа Тахир, ,,Аз преди теб“ от Джоджо Мойс, ,,Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас и определено печелещата класацията- ,,Гневът и зората“ от Рене Ахдие. Всички тези посочени книги надхвърлиха и най-смелите ми мечти.




 ↪ Hot but dumb ↩
Красива книга, но не толкова добра отвътре.





,,Величие и падение на куртизанките“- това беше първия ми досег до творчеството на Оноре дьо Балзак. Мога да кажа, че стилът му е тромав и крайно изнервящ за мен. Но пък корицата е страхотна.







                 ↪ Well-prepared first date 
Книга, която се оказа по-добра от очакваното.

За мен това определено беше ,,Ходене по мъките“ от Алексей Толстой. В чисто исторически план книгата наистина ми помогна да навържа събитията, да разбера идеалите на руснаците в първите две десетилетия на XX век. Самата книга я намерих съвсем случайно, докато се щурах сред рафтовете на прашната селска библиотека. Определено е едно незабравимо четиво, но... не е за всеки.


Speed dating

Книга, която прочетохте много бързо

Направо започвам да изреждам. Няма начин.

,,Бел Ами“от Ги дьо Мопасан - Четох тази книга зимната ваканция и беше натрупал сняг... просто нямаше какво друго да правя.

,,Оцеола“ от Майн Рид - ,,Трудно е да се опише мелодията на глухия...“, тъй и с тази книга. Определено трябва да се прочете, за да се разбере.

,,Зоро“от Джонстън Маккъли - Това е най-вълнуващото четиво, до което съм се докосвала някога. Наситено с действия, а основната мистерия е толкова добре оформена, че въпреки че знаех кой е Зоро се питах: ,,А дали пък не е друг?“.

,,Черният корсар“ от Емилио Салгари - Произведенията на Салгари съставляват голяма част от детската ми любов към книгите. Корсарите, съкровищата и приключенията са ми слабост.

,,Кралица Марго“ от Александър Дюма- Трябваше да разбера какво ще се случи с Льорак дьо Ла Мол- най-нежния и романтичен персонаж, който някога съм срещала, както и с Анибал дьо Коконас. Това са двамата герои, които ме държаха в напрежение постоянно.

,,Всичко, всичко“ от Никола Юн - Самата постройка на историята го позволява.


Blind date

Книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.

Ще ви се стори странно, но... Това са кажи-речи всички книги, които съм чела. Да, преди си живеех в щастливо неведение относно най-популярните, най-предпочитаните и не знам още какви си книги. Е, това, че сега съм осведомена рядко ми влияе. Само две книги съм чела, заради ревю. По-често разчитам на усета си.


The rebound

Книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.

Няма такава книга.



Overly enthusiastic date

Книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.

Може би ,,Хляб по водите“ от Ъруин Шоу. Въпреки че зависи какво се има предвид под ,,пренасилване“.


↪ The perfect first date ↩

Книга, която беше перфектна за вас.


,,Северно сияние“ от Мария Марич. Четох я в продължение на месец и половина, само защото от самото начало не исках да се разделям с историята. История, която обрисува един особено мрачен период в Руската империя (годините след Наполеоновите войни) и борбата на народа и аристокрацията за един по-добър и справедлив живот.
/Книгата основно представя подготовката, ,,избухването“ и последвалото ,,потушаване“ на Декабристкото въстание/


  
↪ Humiliating first date↩

Книга, която се срамувате да признаете, че харесвате или срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.

Не бих могла да се погледна, ако се унижа да направя подобно нещо. Това, което харесвам ме прави такава, каквато съм. Не ме е срам от това каква съм.



↪ Be honest first date↩


Книга, която те накара да възприемеш по някакъв начин личността си.




,,Доктор Живаго“ от Борис Пастернак определено е книга, която с достойнствата си успя да ме убеди, че хората са хора. Важното е как ти виждаш света и това, което правиш. Накара ме да осъзная, че ако аз не се възприемам, то няма как другите да ме възприемат.







↪ The coolest first date ↩

Книгата, в която видя най-големите ,,изцепки“ в образа на персонажите.




И тук идва ред на поредицата ,,Магистериум“, книга първа- ,,Железният изпит“ от Касандра Клеър и Блек Хоуд. Кейлъб и неговия нрав определено ме спечелиха. Откъм изцепки той е просто несравним! Лекотата, с която изрича истината, понякога му носи особени неприятности, но пък е наистина забавен.


Снимков материал: 1




Надявам се публикацията ми да ви е била интересна и полезна. Аз от своя страна тагвам Алекс и Викс от BookSweetLove , както и всеки, който е харесал публикацията. Чувствайте се свободни да споделяте мнението си. 

сряда, 26 април 2017 г.

Ревю: ,,Гневът и зората"- Рене Ахдие

Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.


Първо искам да ви кажа- знам, че книгата е много често коментирана. Наясно съм, че това е едно от заглавията с особено голяма популярност. Предполагам, че на повечето от вас вече им е досадно да четат, но аз не нося вина за това. Определено ,,Гневът и зората“ е наистина нещо ново за мен, нещо, с което лично аз не се бях сблъсквала до този момент. Затова и искам да пиша за книгата. Но... Въпросът е, че ми е много трудно да говоря за нея. По-трудно от обикновено, защото историята ме накара да видя нещата под различен ъгъл, да видя красотата в чувствата на човека... 

Допълнение: Пиша това ревю три дни след като прочетох книгата. Особено трудно е за мен да коментирам, защото всичко е малко и нищожно в сравнение със света, обрисуван от Рене Ахдие.


↺↻

Някога имах хиляди желания,
но всички те изчезнаха
в едничкия копнеж да те познавам.

Джалал ал Дин Руми



СЮЖЕТЪТ

Историята е вдъхновена от класическите приказки от  ,,Хиляда и една нощ“. Предполагам, известно е на повечето, които четат това. ,,Гневът и зората“ се явява като преразказ на един незабравим, вечен романс.
Шахризад, главната героиня, отива в палата на известния с жестокостта си халиф на Хорасан, момчето убиец, чудовището- Халид. Действията на Шахризад са подтиквани най-вече от омраза, от жажда за мъст. След убийството на най-добрата ѝ приятелка (Шива), тя взема решението да се откаже от всичко, което има, за да не позволи някой друг да изпита нейната болка. Това ѝ решение я води до палата на халифа, позволявайки ѝ  да види и усети един неимоверно различен свят от всичките ѝ представи...
В сюжета успешно са преплетени  някои фантастични елементи, интригуващи съзнанието. Авторката представя на читателя нещо ново, неимоверно силно и вълнуващо... Започвайки като преразказ на  ,,Хиляда и една нощ“ постепенно историята се измества към самите герои. Неусетно пред погледа на читателя се разкрива неимоверната красота на едно могъщество, една пълнота и цялостност. Но всичко това е преплетено с мистерия...
А любовта съществува с едно условие.

ЕДИН ЖИВОТ ЗА ЕДНА ЗОРА...



ОПИСАНИЯТА

Отделям специално място на описанията, които особено много ме впечатлиха. Наистина. Първите 50 страници изпитвах особено затруднение именно с тях, признавам. Виждаха ми се някак  тромави, нeособено изпипани.
Постепенно успях да се отпусна и да видя красотата в тях, да ги усетя и да свържа природата с човешката страст. Картините са представени по един ненатрапчив начин, който носи лекота. С течение на времето, отпускайки се в историята, аз видях прелестта на песачинката, която профучава покрай ухото на някой от героите. Природните картини са наистина интригуващи. Леки, преплетени с действието и не изпадащи в обяснения, те носят едно чувство на спокойствие у читателя.


Строежът на романа е особено интересен. Диалозите са преплетени с описания, които с малко думи, предават огромното значение на изобразеното. Някак... аз лично потънах в творбата. Изцяло. И започнах да виждам гнева в очите на героя, заплашителната му позиция, гордостта, която показва. Също така усетих красотата на зараждащата се емоция, копнежа.  Почувствах надеждата, която носеше у героите всяка зора... Определено и най-дребното описание носи нещо могъщо със себе си.  



ГЕРОИТЕ

Ах... Има поне 7-8 герои, които много бих искала да ви представя накратко. Но ще отделя особено внимание на тримата герои, които наистина много ме впечатлиха. Говоря за Халид, Шахризад и Тарик. С няколко изречения ще се опитам да обрисувам и двамата герои, които успяха да предизвикат емоция у мен, извикалите усмивка на лицето ми- Деспина и Джалал.



Халид ибн ал Рашид е може би напълно достатъчен, за да се влюби човек в историята. Е, за мен поне беше. Неговата тайнственост и сила, неговите чувства, положението, в което се намира, бариерата, която е поставил... Думите и мъката, които усетих като свои... Много ми е трудно да ви го опиша. Той е въплъщение на самоконтрола и на всичко, което аз някога съм искала да бъда. Неговите чувства, копнежа му и най-вече болката му са наистина привличащи. Аз обикнах Халид. Смятам, че никога няма да мога да го забравя.

,,Любовта е... само сянка на моите чувства.“



Шахризад ал Хайзуран е една забележителна героиня. Честна в омразата си. Неимоверно трудна за разбиране. Желанието ѝ да не се предава, да не забравя, поведението и във всяка една ситуация, и най-вече-мислите ѝ, са интригуващи. Тя е една от малкото забележителни героини, с които съм имала възможността да се сблъскам до този момент.


,,Защото той не е чудовището, за което го мислех.“




Тарик Имран ал Зияд е особено интересен герой. Тласкан от любовта, която изпитва към Шахризад, всепоглъщаща и всеотдайна. Той се отдава на емоцията, на мига. Иначе казано- нагледно е пълната противоположност на Халид. Тарик е отворен към света, бунтуващ се, човек на действието. Отдава се изцяло на емоцията, ръководи се само от мига. И все пак... не го виждам като отрицателен герой. Той обича. Иска да обича и го прави. Но не и по онзи начин...



,,- Тарик, защо правиш това? Защо водиш тази битка?
- Защото я обичам - отвърна Тарик, без да се колебае.
- Но... защо я обичаш?
- Що за смешен въпрос е това.
- Не е смешен въпрос. Много прост въпрос е. Трудността се крие в отговора му. Защо я обичаш?

- Защото... - понечи да отвърне Тарик и потри врата си. - Защото всичките ми най- хубави спомени са свързани с нея. Страдах заедно с нея. И... заедно се смеехме и без причина.“

***

Деспина е робиня с особено свободолюбив дух. Смела и достойна за уважение. Истинска и цялостна героиня.

Джалал ал Хури е героят, който със самата си поява ме спечели. Сякаш... Просто се получи. Той е твърд по характер, неподдаващ се на заплахи. Джалал е наблюдателен, внимателен и просто уникален, що се отнася до поведение. 



Бележка: Някои от героите не бяха добре разгърнати. Появиха се и изчезнаха в пространството без следа. Щеше ми се да разбера повече за тях. Надявам се в следващата книга да имам тази възможност.


,,Гневът и зората“ от Рене Ахдие е роман, представящ красотата и грозотата в света. Зора, носеща надежда и страх, копнеж и ужас. Тази книга представя свят извън познатото. Емоции, които си неспособен да изкажеш за думи. Дълбочина, която оставя след себе си много въпроси... Всичко. Препоръчвам книгата. 



Снимков материал: 2, 3, 4, 5

Искам искрено да благодаря на Ивета Томева, която ме подтикна да прочета тази книга. Благодаря ти за това, че ми я препоръча. Благодаря ти за това, че ми предостави книгата.Благодаря, че се опита да ми обрисуваш поне една малка звезда в безкрайното нощно небе.  И най-вече - благодаря за това, че не спираш да вярваш...

четвъртък, 20 април 2017 г.

Which Classic Female Author Are You Tag/Коя класическа авторка си?




Привет, четящи!
Преди всичко бих искала да благодаря на Stiliana Chaneva  от stelomax`s BOOKS , която ме отбеляза. Предполагам е явно, че когато блогърът не знае какво друго да направи, пише тагове. ,,По-добре от нищо“ бях чела някъде. Е, предполагам, че е така. Аз лично съм подготвила няколко идеи за публикации, които смятам да реализирам с течение на времето. Да, изискват наблюдение. А това пък-време...

А сега да ви представя настоящата си публикация. Този таг е формулиран като тест. Асимилирайки отговорите, които давам на зададените въпроси, като резултат от тага ще разберем коя класическа авторка съм. Надявам се да се получи  и най-важното- четенето да ви бъде приятно. 

⇘⇙


1. С какво пишеш?



а) химикал
б) пишеща машина
в) лаптоп
г) молив
д) перо

е) цветни химикали



Разбира се, използвам най-удобния вариант. Най-често пиша на компютър. Удобно е не само имайки предвид стойката на седене, в която ми позволява да застана и клавиатурата, която е подвижна, а и възможността да изтрия незабавно допусната грешка без последици.


2. Опиши се с една дума.



а) студен
б) фокусиран
в) динамичен
г) по-добър от останалите
д) остроумен
е) безупречен




Определено се определям като фокусирана. Това ми качество понякога дори излиза извън нормалното. Все още не мога да кажа дали за добро или за лошо.


3. Избери си емотикон.




Избирам 100, може би защото само този емотикон ми се вижда нормален.


4. Избери си жанр, който би унищожил.


Уточнение: Тъй като идеята на самия таг на мен ми е ясна като в мъгла се придържам към образеца. Затова и самите жанрове ще бъдат посочени на английски език.


a) vimpire fantasies
b) bro novels
c) pick up artist books
d) dinosaur sex novels
e) celeb memoirs
f) odd political books

Бих унищожила всички до един. Не само, защото ги виждам като крайно дразнещи съзнанието, но и защото са частично ненужни (лично мнение, както и всичко останало). Тъй като се изисква, все пак ще избера един. Определено dinosaur sex novels. Защото  само мисълта за подобно... ,,творчество“ ме отвращава.


5. Къде четеш?

а) празна библиотека
б) спалнята ми
в) парк
г) самолет (по време на полет)
д) метро
е) буквално навсякъде

Въпросът по-скоро трябва да е къде не-чета. Ами все пак съм особено запален читател. Бих могла да се кача на върха на някоя сграда и стига да има пейка, да си чета безпроблемно.


6. Избери си филм.

а) "Хари Потър и Даровете на смъртта"
б) "Баскетболни дневници"
в) "Когато Хари срещна Сали"
г) "Внедрени в час 2"
д) "Социалната мрежа"
е) "Джанго без окови"

Особено безинтересни предложения... Да, безинтересни. Имайки предвид, че гледам филми от типа на ,,Ана Каренина“, ,,Война и мир“, ,,Призраците на Гоя“, ,,Бързи и яростни“ и сериали като “The Flash, Game of Thrones, Defiance, Medici: Masters of Florence, The Tudors“ и прочие... И все пак определено ще избера филмите за Хари Потър.


7. Петък вечер е, какво правиш?



а) работя до късно
б) пия с приятели
в) планирам пътешествие
г) Netflix маратон
д) чета нов роман
е) танцувам в клуба




Е, до голяма степен зависи от петъка. Но най-често чета книга и пиша домашни, за да си освободя предстоящия уикенд.

➚➘

Резултатът е следният: 

Аз съм американската авторка Тони Маррисон. Не съм чела абсолютно нищо от творчеството си. Още не е дошло времето да се открия. Все още съм жива, на 86 години съм и съм награждавана за романа си ,,Възлюбена" с награда ,,Пулицър" за художествена литература през 1988г. .  По-късно съм  спечелила и Нобелова награда за литература. През 2012 г.  съм получила признание- наградена съм с  Президентския медал на свободата.



Надявам се тагът да ви е допаднал с лекотата си. Аз от своя страна го оставям свободен. Всеки, който го хареса може да го направи. Предоставям ви теста ето ТУК . В очакване на следваща среща с вас съм вече... 

събота, 15 април 2017 г.

Ревю: ,,Всичко, всичко"- Никола Юн


Бестселър №1 на "Ню Йорк Таймс".
Преведена на над 30 езика!

Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко - аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнадесет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.
Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.
Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям... Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.



,,Най-големият риск е изобщо да не поемаш такъв."

Днес съм тук, за да ви представя едно наистина интересно четиво. Да, вече ви е станало ясно за какво иде реч. Ще ви говоря за ,,Всичко, всичко" от Никола Юн, един неимоверно нормално-ненормално различен свят. Сигурно току-що прочетеното не ви каза абсолютно нищо?! Е, сега ще се опитам да ви представя нещата по наистина достъпен начин.

,,Всичко, всичко" е най-лекото четиво, до което някога съм се докосвала. Наистина. През цялото време имах чувството, че чета и се нося по повърхността на нещо, с което до този момент не съм се сблъсквала. Тази книга ми дойде като свеж полъх, като една неимоверно прекрасна и освежаваща глътка чист въздух. Онези от вас, които са я чели, знаят за какво говоря. А за онези, които не са я чели, ще опитам да представя нещата ясно (тъй като повечето неща от мен май излизат доста неясни, не нарочно). И сега нека започна вече.


↰↳

СЮЖЕТЪТ

Сюжетът се разгръща пред читателя през погледа на болното от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД) момиче Маделин Уитиър. Разказът се води от 1 л. ед.ч., сег. вр. Мад е принудена от болестта си да не излиза навън и както често казва ,,Просто да стоя в своя балон.". Главната героиня е лишена от възможността да изучи света и да види нещата като всички нас. И докато ние, обикновените хора, приемаме света за даденост, то Мад го вижда като едно невероятно място, което никога няма да може да види истински...
Главната героиня е на 18 години, превратна възраст. Децата на нейната възраст започват да се отделят от семействата си, да живеят самостоятелно и сами да понасят последствията от постъпките си. А Маделин е приклещена от своята болест между четири стени, знаейки, че никога няма да има възможността да види света и да се почувства НОРМАЛНА.
Мад има строго установено ежедневие, неминуема последица от състоянието ѝ (да, всичко е свързано с болестта ѝ). И въпреки неимоверно еднообразния си живот, Маделин успява да види красотата и да се чувства доволна от това, което има. Така е, докато отсреща не се нанася момчето, преобръщащо света ѝ на 180°, момчето, което ѝ показва, че може да бъде истински ЩАСТЛИВА...


ГЕРОИТЕ

Така и така съм започнала. Поне да ви представя нещата, както подобава. Ще ви представя героите, които имат най-голямо значение за развитието на историята и един ,,допълнителен“, който особено много ме впечатли. Надявам се да нямате нищо против.


Маделин (Мад) е 18 годишно момиче, приклещено от болестта си. Тя не може да си позволи да бъде нормална. Именно това, че тя не се вписва в стереотипа, я прави такава, каквато е. Мади оценява всяка възможност, която има и истински се радва на малките неща. Тя е борбена, душевно силна личност и пълна със мисли, емоции и вълнения.

,,Освен това се опитвам да не искам неща, които не мога да имам..."




Оливър (Оли) е момчето ВСИЧКО, ВСИЧКО. Той е силен във всеки възможен аспект, в който човек може да си го представи. Забавен, красив и просто прекрасен. Понякога Оли е доста нескромен, но може да бъде и сериозен, когато пожелае. Теориите, които оформя и представя за света, хората и живота, карат читателя да се замисли и да търси отговори за самия себе си. А пък шеговитите отговори на Оли, както и загрижеността му за сестра му и майка му, изцяло пленяват съзнанието на читателя.



,,-Раждаш се. Мятат те на това щуро приспособление, наречено живот, което се върти ли, върти в кръг.
-В тази теория хората са куфари, така ли?
-Да.
-Продължавай.
-Понякога изпадаш прекалено рано. Понякога си толкова повреден от другите куфари, стоварили се върху теб, че вече не действаш както трябва. Понякога те изгубват или те забравят и ти оставаш да се  въртиш до безкрай.
- Ами онези, които си ги вземат?
-Те са обречени да водят най-обикновен живот в някой дрешник."




Полин Уитиър (майката на Мад) е грижовна и отговорна. Тя е изпълнена с мъка, жена, която се опитва да предпази детето си на всяка цена. Добра и както често се налага на родителите- строга, тя е въплъщение на грижовността, която всеки родител притежава.

,,Трябваше да те защитя."




Карла е жената, която следи състоянието на Маделин по 8 часа на ден. Тя работи от 15 години в семейството и се е превърнала в част от него. Карла е неимоверно добра, грижовна и показваща на Мад, че живот има и състоянието ѝ може и да го нарушава, но не го отнема изцяло.


,,- Бъди храбра. Не забравяй, животът е дар."



    ***

Зак (Закария) e приятел на Оли, който много ме заинтригува. Той се появява към края на романа и образът му наистина е интересен. Зак е момче, което иска да сбъдне мечтите си. Родителите му, обаче  възприемат неговите мечти само за фаза и желаят да го вкарат в неописуемата си схема. Иска ми се да кажа и повече, но ми се струва, че и това си е голям спойлер. Затова и... Спирам.

,,Може би да пораснеш означава да разочароваш онези, които те обичат."



↩↪
Книгата е наистина уникална. Важно е да кажа, че е вдъхновена и направена по образец на ,,Малкият принц". Изданието е чудесно оформено, а изображенията ме върнаха към чудната история на Малкият принц. Смятам, че изображенията играят особена роля в книгата.



Нещо повече...

Бих искала да ви споделя нещо. Четивото е често коментирано и аз не проявявах особено желание да го прочета. Така беше, докато не  изгледах трейлъра на филма, който ме накара просто да открия книгата и да я прочета. И аз лично не съжалявам. С нетърпение очаквам филма по кината, защото именно той се оказа истинския и последен тласък за мен. 



,,Всичко, всичко" е книга, която носи по повърхността. Това е книга, която представя свят, в който онова, което за нас е даденост, е копнеж. С всяка страница предизвиква желание и мисъл от страна на четящия, кара човек да се замисли и да оцени това, което има... Това е точното четиво за Вас, ако имате желанието да видите надежда, дори и в най-трудните моменти. Любов и щастие- дори в най-мрачните времена.Определено препоръчвам книгата.

четвъртък, 13 април 2017 г.

Ревю: ,,Време разделно“- Антон Дончев





,,Време разделно" е роман, посветен на съдбовното устояване на християнската вяра в сблъсъка й с исляма. Героите на романа в хода на повествованието непрекъснато осъзнават своята родова и национална принадлежност. Пред читателя израства наситена с багри картина от една кървава епоха. 






Вече от 20 минути седя и се чудя какво да ви кажа, как да ви го напиша, за да разберете. Но всичко е толкова объркано в главата ми, толкова объркано, че дори не зная откъде и как да започна...
Надявам се преди да започна с писането, тъй като предполагам, че всичко ще излезе много разбъркано и неподредено, да не ми се разсърдите. Неимоверно трудно е за мен да коментирам книгата, признавам. Така е, защото още не мога да кажа: ,,Това е само една история.“. Защото това не е само история. Това е нашата история...




ПРЕДИСЛОВИЕ



В тази книга са събрани и подредени записките на двама души — на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандия и приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие — разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 година. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българските родопчани. Венецианеца — от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни, описания почти винаги са избягвани, за да намери място само това от тях, което е по-пълно и по-обективно.
Двата ръкописа са преведени и преработени. Записките на поп Алигорко са написани на чудновата смесица от черковнославянски книжовен език и родопски говор. Венецианеца е писал на френски. Повече съкращения са правени в записките на Венецианеца, защото, макар и някъде да се е мъчил да изтегли на заден план собствените си преживявания, другаде той доста често говори за себе си. Съкратени са и разсъжденията му върху насилието, промяната на убеждения и вяра, кръвното родство и духовното братство между хората и върху други подобни проблеми. Поп Алигорко, обратно, по всички начини се мъчи да избегне думата „аз“ и в някои части на записките говори за себе си в трето лице.
Целта на преработката беше двете съставки на книгата да се приближат по дух и език, за да не се чувствува така рязко двойното авторство.
А целта на книгата най-добре е изразена от летописците — да не позволи да се изличат от паметта на потомците делата и подвизите на ония силни люде, живели триста години преди нас по великата Родопа.



← →


Дошло е време разделно и всеки ще застане отляво или отдясно...





ДЕЙСТВИЕТО


Действието се развива през XVII век на българска територия или иначе казано- България по време на Османското робство. Територията ни вече от векове е под Осмнаско иго, българите- роби. И в тази атмосфера пред читателя се развива духа на Родопа планина, духа на чедата на Родопа, българите-роби. Но дори и роб, българинът има дух. Тялом може би е подчинен, но душата... и тя като планината не може да бъде укротена, хомот не може да ѝ се сложи.
Самият разказ започва от страната на турците посредством спомените на роба Абдуллах (пленен френски благородник, наричан Венецианеца). Невероятната картина, с която започва разказът неимоверно остава в сърцето. Турците и до тях робът Абдуллах влизат в долината Елинденя, в сърцето на Родопа планина. Те са пратени от самия султан, за да вкарат българите в ,,правата вяра“-исляма. Три села- Подвис, Просойна и Заград, трябва да бъдат заличени и на тяхно място да се създадат нови три, в които да звучи пеенето на мюезин. И тук започва всичко...


И Родопа гореше. Горяха нозете й, горяха косите й. Жена беше; това, майка, затова овчарите й викаха Родопа и се сърдеха, когато някой речеше Родопи. Защото много планини се обичат по-малко от една планина. Балканът е баща, изправен и силен, каквото трябва да бъде всичко мъжко, Родопа е майка, която зачева и ражда, легнала по гръб, с очи към небето. Син жали баща си, ала го жали, както се жали мъж. Син жали майка си, както се жали жена. И майчините мъки по болят.


На фонa на основната идея-похамеданчването на българите, читателят вижда силата и мощта на природата и на хората. Символизмът засилва ефектът на всяка казана дума и всяка описана борова игличка носи сърцето на българина в себе си. В книгата аз видях двете страни, които всъщност не са две, а хиляди. Прозрях доброта преплетена с жестокост. Честност с подлост. Любов с омраза. Живот със смърт. И така именно аз видях цялата картина и тази картина ме ужаси, но същевременно ме събуди...

ЖИВ БЯХ

Докато четях сърцето ми пееше и плачеше едновременно, душата ми ликуваше като виждаше гордостта на българина, който и роб струва хиляди пъти повече от всичко друго. Страдах и като виждах мъките на роба Абдуллах, и неговия опит да се радва на света такъв, какъвто е. Докато четях аз крачех сред планината, виждах красотата и простора на Майката земя. И аз като овчарите чувствах всяка бучка, а осъзнаването, че съм българка и че тая земя е моя родина, че цяла България е моя родина... Това не може да се предаде, трябва да се почувства, трябва да се усети истински, за да се разбере.



ГЕРОИТЕ

Ще ги опиша поотделно, с няколко изречения. Винаги описанието е някак трудно, защото думите не могат да предадат всичко от образа. Затова и аз само опитвам да ги обрисувам, да надраскам техните очертания. Едва ли ще ги ,,видите“ чрез моето описание и все пак...


Поп Алигорко (Никола, Григорий, Али) е един от летописците. През неговия поглед читателят вижда цялата красота на природата и на българското. Попът е човек на словото, стремящ се да разпространи българския език или по-скоро да го опази. Той не е горд, а смирен и пред лицето именно на неговата смиреност читателят вижда една голяма част от цялата картина, от цялата любов и мъка.


,,Много пъти писваха ушите ми и много истини научавах. Научих ги от прости орачи и копачи, от изстрадали майки и невръстни деца. И станах от монаха Григорий на поп Алигорко. А друга награда не ми трябваше."


Робът Абдуллах (Слав, Венецианеца) е вторият летописец. Той именно представя всичко от страната на турците. Неимоверно неговият поглед вижда особената жестокост на поробителите отблизо. Но той вижда и друго. Вижда добротата и мощта в хората, съзира красотата на света и хората, омразата, страха, любовта... 
Аз обикнах неговия образ. Обикнах го, защото той не гледаше само в една посока, а виждаше всичко наоколо и едновременно с това-нищо. Истински го  видях и именно чрез неговия образ аз осъзнах същността на човешката природа. Видях и смисъла. И много други неща, наистина много. 


,,Животът ме лъхаше в лицето като вятър, летеше над мене като облак, течеше в краката ми като река. Може ли да хванеш в шепа вятъра, облака, реката? Можеш ли да ги задържиш? Да не ти се изплъзнат? Да живееш, значеше да имаш и да нямаш. И да не поискаш да имаш.
Абдуллах беше разбрал — щом нищо не можеш да задържиш, не бива да посягаш. И Абдуллах не посягаше — той се радваше на единственото, което имаше — на мига, — и се мъчеше да му се радва, без да поиска да го задържи. Защото след него идваше друг миг."


,,Можех ли да помогна някому? Никой никому не може да помогне. Мигът не се заема."


,,ЗА МИГА МОЖЕШЕ ДА СЕ ПЛАТИ ВСИЧКО.“





Манол Стоте братя е наистина силен образ. Човек, който държи крепостта до последно. Той вярва, има надежда и истински вярва, че жертвата не е напразна, че дори след десетки-стотици години жертвата няма да се смята за напразна. Трудно ми е да говоря за неговия образ, наистина. Затова и спирам.



,,— Може и моята жена да е била хубава като Елица. Помня ли? Не помня. Младостта гледа себе си. Младостта е лакома и ненаситна, тя не гледа какво държи в ръцете си. Младото не разбира хубавото. Младото нищо не разбира. Трябва да паднат сенки на заник, та да види човек как слънцето свети от едната страна на дънера, а от другата се събира вече мрачината. Трябва да станат по-дълги сенките, та да види и разбере човек хубавото."





Момчил (син на Манол) определено остана в сърцето ми. Силата, която показва и държи в себе си, и мъката му... Уважавам Момчил истински. Това е образ, който ме спечели от самото начало. Може би заради желанието и смелостта, които показа или заради мъката, която изпита... Не знам. Но определено той е един от любимите персонажи.

,,Момчил се изправи, отърка коленете си и ме попита:
— Когато смени вярата си, болеше ли те? Кимнах му.
— И мене ме боли. Мъчно се откъсва човек от старото. В наниза има сто пари, а в сърцето на човека — сто мъки. И като ги откъснеш, не искат да потънат, а ти светят и от дъното."





Елица е наистина красива жена. Тя истински обича Момчил, обича и Манол и в нейния образ, четящият може да види копнежа на женското сърце. 



,,— Кацна пилето на рамото ти, а после отлетя? И кацна на друго рамо. Защо се чудиш?"





Караибрахим , ако не го разбирах сигурно щях да го мразя. Защото като че ли всичко от него извира просто, защото трябва. Твърд и корав мъж е той, еничар. Обучен и жесток. Той е горд и... може би дори зъл?! Не знам. Знам само, че именно в неговия образ се вижда шегата, която си прави съдбата с нас понякога...




,,Караибрахим вървеше добре. Пъргав беше, сух и лек, имаше железни крака и широки дробове. Често обаче ръката му сама искаше да сече. Въпреки това от скоро време вече се радвах, че се упражняваме — трябваше да положа усилия да го победя. Сигурен бях, че в смъртен бой, с голи шпаги, той ще бъде още по-опасен противник, защото в него имаше воля, стръв и презрение към смъртта."



Има още десетки образи, които искам да ви представя. Такива като баба Сребра, дядо Галушко, дядо Кральо, Горан, Шерко, Мирчо, Севда... Такива като Гюлфие, Сюлейман бей, Исмаил бей... Но денят няма да ми стигне. Затова и спирам дотук.



,,Време разделно“ е книга, която никога няма да забравя. Това е история, която ме накара да осъзная, че аз съм тук и сега. Не съм вчера, не съм утре, а съм сега. Това е история, която чрез мъката ми показа любовта, а чрез една песен на чановете ми обрисува живота...
Ако чакате да ви кажа ,,Четете!“, знайте, че не мога да го направя. Сами трябва да узреете за момента, сами трябва да пожелаете. Аз мога само да кажа, че книгата ми донесе много, наистина много. Само това мога да кажа. Другото... трябва сами да разберете. 


Ревю: ,,Войната на розите: Буревестник“- Кон Игълдън #1

,,Сър Уилям, има моменти, в които Англия триумфира, и други когато...търпи провали. Устояваме и продължаваме напред. Не ни приляга д...