Публикации

Ревю: ,,Свят извън времето“-Лари Нивън

Изображение
АНОТАЦИЯ: Имало едно време един мъртвец… Само че пред смъртта той предпочел вледеняващия студ на хибернационната камера. А когато отворил очи, рулетката на живота го запратила на шеметно пътешествие до центъра на галактиката. Три милиона години по-късно Джеръм Корбел отново се връща на Земята, но светът, който му предстои да открие е прекроен от божията ръка. За Корбел — мъртвецът от далечното минало — това е само началото…


Преди същината на ревюто бих искала да ви кажа- горда съм от себе си. Това е първият ми досег до книга от жанра фантастика. За мен беше трудно, на места болезнено, но веднъж щом осъзнах, че няма нищо страшно в жанра, успях да се съсредоточа и да разбера същината...

⟴ СЮЖЕТЪТ
,,Свят извън времето“ е книга, причислена към жанра фантастика. Въпреки това в нея се наблюдават и типичните за приключенския жанр елементи. Самият автор се е съсредоточил основно върху действието (предполагам, че това е нормално за жанра). Историята е строго определена и последователна. Сюжетът е яс…

Нежността в думите... #3 /В новото./

Изображение
Здравейте! Днес идвам при вас с третата част от серията публикации този месец, а именно- ,,В новото.“. Този път реших да представя отново нежността в думите. Но думите ще са от творби, които почти никой не познава... В тази своя публикация предоставям съвсем малка част от творчеството на съвременни интернет писатели. От известно време наблюдавам тяхното творчество и мога да кажа, че творбите им ме пленяват. С един от тях имам и честта да се познавам лично. Стиловете на писане са коренно различни, това може да ви се стори странно. Е, надявам се да е странно-приятно и всеки един от вас да намери нещо за себе си. Правя всичко това, защото смятам, че това са хора с особен талант. Писатели, чието изкуство трябва да достигне до повече хора. Защото думите им, преплетени с тях самите, създават нещо красиво, нещо нежно, нещо... истинско.
Бих искала  да благодаря на тримата писатели, които ми позволиха да споделя частица от невероятното им творчество. И тъй като искам по-голяма част от творчеството…

Ревю: ,,Храбростта на Самурая"- Жозеп Лопес Ромеро

Изображение
Можеш ли да победиш страха, ако смелостта те е напуснала? Как да се сражаваш срещу невидим противник? Възможно ли е да се изгради дворец върху опустошена земя?
Тези въпроси измъчват младия брокер Вал, чийто живот е на път да рухне, смазан от тежестта на битието.
На друго място и в друго време подобни мисли изпълват съзнанието на самурая Кио. Объркани и изпаднали в безизходица, двамата- брокерът и самурая, трябва да намерят пътя към единственото нещо, което може да им помогне да продължат- храбростта.






Днес пиша, за да ви представя един невероятно вдъхновяващ разказ, който със своя смисъл буди интерес. Впечатлена съм от ,,Храбростта на Самурая", четиво от което не очаквах особено много. Тази книга ме накара истински да вникна в значението на думата ,,страх“. Накара ме да се запитам: Какво е ,,страх“? Страхувам ли се? Има ли човек, който не изпитва страх?
Пиша сега не за да ви разказвам надълго и нашироко за сюжета. Самият сюжет в книгата стои на заден план, явява се като тапет на особ…

Нежността в думите... #2 /В книгите./

Изображение
Какво по-красиво нещо от това, което е видимо за всекиго, но неосъзнато от никого? Какво по-нежно от онова, което гради разрушеното? А кое гради? Думите... Днес съм тук с нова порция думи. Не мои, в моите надали някой би се вслушал. Днес съм тук, за да ви покажа силата на нежността, намираща отражение в редовете на тези така любими ни предмети-книгите. Но преди това ще трябва да ми простите. Имам да ви казвам нещо, което мисля още от самото начало на книжния си път... Отварям книгата всеки ден и потъвам в друг, но същевременно мой свят. Свят на корабокрушения, свят на разруха... Но и свят, в който цари обич, в който се вижда грижата за другия. Кое ме кара да отварям книгата всеки ден? Копнежът да изпитам нежност...
А сега ще оставя цитатите да говорят сами.

↶↷ ЛЮБОВ

„… Що е любов? Любовта е в твоята хубост, в твоята нежност, в гласа ти, във всеко твое движение. И в милите грешки, които правиш, когато говориш на моя език. Любовта е това, което и двамата чувствуваме, когато седим един до друг …

Нежността в думите... #1 /В стихове./

Изображение
Стиховете... Винаги съм изпитвала особена любов към стиховете. И винаги съм смятала, че човек не може да остане глух и сляп за красотата им. Мелодията на думите, чувството, което предават... Способността им да потапят в други светове и чувства... Да, винаги съм обичала стиховете. И винаги съм смятала, а и продължавам да смятам, че човек не може да ги разбере. Трябва да ги почувства. Защото в основата на лириката е чувството. А чувствеността у човека от какво се определя? Мислите, животът му, настроение то му в дадения момент? Според мен човек усеща истински само когато изпита болка. Или тъга. Колко ли често се замисляме в щастието си? Нека си признаем, че мисълта идва с тъгата и копнежа, с надеждата за едно по-добро...
Но да не ви занимавам повече. Днес съм решила да ви представя три мои любими стихотворения в оригинал. Едно от моя любим български поет Дамян Дамянов. Едно от невероятния руски класик Александър Сергеевич Пушкин, и едно незабравимо стихотворение от разкриващия душата англий…

Нежността в думите... /В търсене на.../

Изображение
Публикацията ми не е инцидентна. Убедена съм, че някои от вас си мислят, че давам отпор в една наскоро появила се неприятна ситуация за мен. Ако до днес не е станало ясно, сега ще кажа- аз не съм човек, който позволява на емоцията да се шири волно и да вреди на другиго. Съзнателно. Възпитанието ми не позволява да използвам интернет пространството едва ли не като безкраен кладенец, в който да хвърлям всичко. Без мисъл. Или без понятие как може да повлияе на нещо толкова крехко като човешката душа... В моя все още не особено голям опит съм разбрала едно- думите могат вредят, но и да лекуват. Да наранят, но и да изцерят. Да гневят, но и да успокояват. Да натъжат, но и да зарадват. Да скрият, но и да тълкуват. Могат да направят ВСИЧКО. Да, абсолютно всичко. В какво да се превърнат думите- това избираш САМО И ЕДИНСТВЕНО ТИ.
Днес идвам при вас с цел- да изразя вечния копнеж на душата. На онзи безкраен метеж, който непосредствено преследва всяка душа. Да, особено тази, която търси чрез четенет…

Разнообразието в еднообразието или за това как желаем, но не правим...

Изображение
Изображение
Привет, четящи! От много време се питам трябва ли да си изкажа мнението или просто да премълча? В последно време се нагледах на изказвания как трябва да се четат ,,стари" книги (2000- '14), което за мен си беше направо потресаващо. Или пък още по-добрия вариант-как няма книги на българския пазар. Имаше и няколко изказвания за това как само, за да се хареса един блогър/влогър/обикновен четящ на някое издателство, изказва само положителни мнения. О, имаше и още десетки изказвания, но тези се врязаха трайно в паметта ми... Днес идвам при вас с желанието да се отърся от този си малък дявол и да започна начисто месеца. Нека поговорим отново за този така наболял въпрос-липсата на разнообразие. Ще си кажете: ,,Няма за какво да пише, та затова сега отваря тази тема.“, ,,Иска да събере посещения.“, ,,Нарочно го прави, за да дразни обстановката.“ Аз пък ще ви помоля само за едно нещо.  Преди да заклеймите поста и мнението ми ще ви помоля да се запитате- толкова ли държите на р…